Къртис проверява раницата си.
— Мамка му, макбукът ми е заминал.
Забелязвам полуотворения цип на раницата и панически ровя из багажа си. Портмонето и ключовете все още са там. Не съм взела компютър. Правя почти всичко на телефона.
Другите проверяват чантите си. Хедър преглежда многобройните дрехи в куфара си.
— Липсва ли нещо друго? — пита Къртис.
— Това е засега — казва Брент.
Толкова съм притеснена, че дори не помня какво съм взела.
— Не съм сигурна.
— Това вече не е смешно — казва Хедър. — Искам да се махнем оттук.
Мисли, Мила. Погледът ми се спира върху камерата, насочена към върха на кабинковия лифт. Заставам пред нея и размахвам ръце: „Хе-е-й! Има ли някого?“.
Къртис крачи по платформата.
— Не мога да повярвам, че го допуснах. Трябваше да сляза още преди един час.
Продължавам да размахвам ръце, надявайки се, че дори да не ни чува, операторът поне ще ни види и ще пусне лифта.
— Не съм правила бекъп на лаптопа от седмици — казва Хедър на Дейл. — Трябва да го намерим.
— Въобще не ми го припомняй — измърморва Дейл.
Къртис се обръща към него.
— Вие двамата какво правихте толкова дълго тук?
— Хей — протестира Дейл, — не ни обвинявай. Ти също излиза два пъти от стаята, нали.
Докато са били тук долу, Хедър и Дейл определено са имали време да пребъркат багажа ни и да скрият компютрите, но теоретически всеки от нас е могъл да го направи.
А може да е някой друг?
Във всеки случай всичко е било запланувано най-старателно. Който го е направил, ни е настанил в празничната зала, пресмятайки правилно, че едва ли ще помъкнем багажа със себе си по дългите коридори.
— Претърсихме целия партерен етаж — казва Хедър. — Чак тогава се сетих за лаптопа.
— Открихте ли нещо? — пита Къртис.
— Много заключени врати — казва Дейл.
— А персонал — питам аз, — или стационарен телефон?
— Открихме два празни контакта за телефон казва Хедър, — единия в бара, другия в кухнята.
Празни, защото някой е взел телефоните? По лицето ѝ разбирам, че и тя мисли същото.
— За какво са всичките заключени врати? — иска да знае Хедър.
— Намерихте ли контролния център — пита Къртис, — или офиса на Спасителната служба? Или стаята за първа помощ?
— Не.
— Е, браво!
Къртис започва да блъска вратата на операторската будка. Заключена е. Разбира се, че е заключена. Доближава двете си длани до стъклото и се опитва да надникне през стъклото.
Присъединявам се към него, надничам и аз.
— Виждаш ли телефон, или радио?
— Не — гласът му издава безсилие.
Брент идва и той да погледне. Тряскане зад нас ни кара да се обърнем. Камерата за наблюдение лежи на парчета на цимента. Вдигнал сноуборда над главата си, Дейл стои под онова, което е останало от рамката, където е била монтирана. Примигвам към парчетата в недоумение.
— Защо, по дяволите, го направи — изкрещява Къртис.
Дейл сватя борда на земята:
— Не искаме да ни наблюдават, нали?
Мъча се да се успокоя.
— Но можеха да ни спасят.
Къртис вдига каквото е останало от камерата. Не ни трябва техник да ни каже, че е безвъзвратно загубена. Той я хвърля настрана.
— Току-що унищожи единствената ни възможна връзка със селището. Някъде видели ли сте друга камера?
— Може би в ресторанта — казвам аз.
Дейл прочиства гърлото си. Мисля, че знам, какво ще каже.
— Строших я и нея.
Разменяме погледи с Брент и съм сигурна, че мислим едно и също. Дейл ли стои зад всичко това? Но защо?
Къртис прави крачка към него.
— Това беше най-голямата глупост…
— Я престани — отговаря Дейл. — Ако някой ни наблюдава през камерите отдолу, именно те са нагласили цялата работа. Няма кой друг.
— Добре — казва Къртис. — Трябват ни отговори. Всякакви гадости изскочиха в онази игра. — Той кима към Хедър. — Спала ли си с Брент?
Примигвам. Тактичността не е сред силните му страни.
Дейл прави крачка към нея:
— Не е длъжна да отговаря на този въпрос.
Двамата се гледат в очите. Дейл е малко по-висок, към един и осемдесет и пет, твърде висок за сноубордист. Къртис е по-як в раменете.
— Може би сега ще ме попиташ, дали съм спал със Саския? — казва Дейл.
— Спал ли си? — казва Къртис.
— Ти спал ли си? — отвръща му Дейл.
Къртис го сграбчва за раменете и го повлича заднешком по платформата. Няколко метра по-нататък платформата свършва и земята рязко се спуска надолу в тъмното. Само тънка метална бариера ги дели от урвата.