Брент и Хедър се споглеждат. Повдигането на веждата на Брент сякаш казва: Каква игра играеш? Брент смята, че Хедър го е написала! Хедър отвръща с леко поклащане на глава. Какво означава това? Не сега? Или че не го е написала тя?
Мозъкът ми засича. Ако Брент мисли, че Хедър е написала едното от двете, значи ли това, че всъщност е спала с него?
Проточвам врат, за да видя почерка. Не че ще го разпозная — не сме писали много онази зима — но бележката в ръката на Хедър с написана с отчетливи печатни букви, както пишеш, когато не искаш да разпознаят почерка ти. Това е шега, не може да не е шега. Подготвена от Къртис и Брент, за да раздвижат нещата. Къртис и Дейл винаги са имали търкания помежду си. Но от друга страна, изненадата на Брент също изглеждаше истинска.
Можех и аз да се обадя, да кажа, че не съм написала никоя от бележките, но решавам да изчакам и да видя какво пише в следващата.
Хедър отваря третия плик. Поглежда към листчето и си поема дъх: Спах със Саския.
Този път никой не се смее. Това вече минава границата.
Въпреки различията ни, не мога да си представя защо някой би написал подобно нещо. Доколкото знам, само един от присъстващите е спал със Саския и не предполагах, че е известно на когото и да било от останалите. Внимавам да не погледна към Брент или към Къртис.
Хедър се взира в мъжа си, очевидно се пита дали той го е написал. Ако приема, че Къртис и Брент са написали първите две, това трябва да го е написал Дейл. Но защо, по дяволите, ще го прави?
Хедър бърка за следващия плик. Сигурно мисли, че по-зле от това не може да стане.
Изглежда, може, защото примигва и вдига шокирано очи: Знам къде е Саския.
Къртис дръпва листчето от ръцете ѝ и го разглежда с каменно лице:
— Това някаква шега ли е?
Никой не му отговаря.
— Всъщност някой от вас написал ли е което и да е от тези листчета?
Погледът му обхожда стаята. Всички въртим глави.
Тревога плъзва по тялото ми. Поглеждам към прозореца, към тоталния непрогледен мрак, и си давам сметка колко сме изолирани тук. Само ние петимата. На километри наоколо няма жива душа. Трябва да знам дали Къртис ни е поканил. Защото, ако не е той…
Поглеждам към вратата, мислейки за дългия тъмен коридор зад нея. Има ли някого там?
Брент прекъсва мълчанието:
— Да видим последното.
Хедър отваря плика и пребледнява. Листчето се изплъзва от пръстите ѝ и пада на пода.
Вдигам го. Там пише: Аз убих Саския.
4
Десет години по-рано
Момичето излита високо над халфпайпа, сламенорусата коса се развява изпод шлема ѝ. Много е добра. На последния отскок прави едно и половина завъртане, или 540°3 — и внезапно спира пред мен, изпръсквайки ме със сняг.
Знам коя е. Саския Спаркс. Би ме миналата година в Британския шампионат по сноуборд, заемайки третото място, аз останах четвърта.
Тази година обаче ще я бия.
Дългата ми руса коса, малко по-тъмна от нейната, е доста отличителна и ако аз я разпознавам, сигурно и тя ме разпознава. И така да е, не го показва. Просто освобождава задната част на обувката си от автомата и се пуска надолу към влека.
Захвърлям раницата си и се втурвам след нея. Чувала съм разни неща за нея. Наричат я Ледената девица.
Картата за влека е в джоба ми. Накланям се към скенера, чакам да бипне, после се избутвам през въртележката.
Този лифт е доста стар — очукани влекачи с пластмасово копче накрая, които се клатят върху провисналия кабел. Сграбчвам най-близкия влекач, мушкам го между бедрата си и докато ме издърпва нагоре по пистата, наблюдавам екшъна наоколо.
Благодарение на суровия терен от назъбени скали, тесни клисури и твърде стръмни за средния отпускар писти, Лю Роше се е превърнал в култово място за опитните скиори и сноубордисти.
Курортът има и друго привлекателно съоръжение, ето го пред очите ми: Лю Роше халфпайп. Това е еквивалентът на рампата в скейтборда. Дългият бял улей се е проточил нагоре покрай пистата. Построен с олимпийски размери — дълъг е сто и петдесет метра, а стените са по шест метра и от двете страни — халфпайпът изглежда в доста добро състояние.
Сноубордистите го кръстосват във всички посоки, пускайки се по ледените стени и извършвайки всякакви безумни трикове. Под каските, шапките и очилата е трудно да се каже кой, кой е, но тук явно има някои големи имена, които загряват за утрешния открит шампионат Лю Роше Оупън.
3
Спинът е с нарастване от 90°; сноубордистите използват съкращението за краткост и наричат различните фигури „трикове“. — Б.пр.