Но само след някой и друг месец започна да не го свърта.
Да се излежаваш в хамак под звуците на вълните звучеше адски sweet на приказки — но да го правиш до края на живота си?
Not fucking even!
Точно както Кейн в „Кунгфу легендата“ той не беше от тези, които се установяват и заживяват спокойно.
Така че вместо това си нае мотор и няколко седмици го раздаваше като Волния ездач, преди да му писне от миризмата на изгорели газове, натъртения задник и насекомите между зъбите.
След това обиколи Филипините, Сингапур и Бали, преди да се осмели да слезе down under6.
Запълваше си дните с туристически приключения — сафарита за крокодили, бънджи от мостове и гмуркания с акули.
Но purchased experiences didn’t count — особено след всичко, кое то бе преживял, така че след няколко месеца се умори от туристическите забавления, отново започна да се чувства неспокоен и реши да продължи нататък.
Обмисляше дали да не замине още по на изток, може би чак до Щатите, но не разчиташе, че фалшивата му самоличност ще издържи пред имиграционните.
Паспортът беше едно, но пръстовите отпечатъци се фалшифицираха трудно, а Водачът със сигурност беше вкарал целия му профил във всички възможни бази данни.
Мисълта да лежи зад решетките като prisonbitch в Алабама беше достатъчно ужасяваща, за да го накара да зареже мечтата за US of A паркирана на дългосрочен паркинг.
Освен това цялото това скитосване започваше да му лази по нервите.
Неспокойствието вътре в него растеше, точно както и безсънието.
Повече или по-малко съзнателно беше започнал да се движи бавно на север. Отби се в Индия, изкара няколко напушени седмици на плажа в Гоа, преди да се озове тук — във fucking Neverland.
Dubai is verri kööl, you will löve it, maj frännd — mais bien sûr!
Note to memo — никога не приемай съвети за пътуване от френски гъзари с черни амекс карти7, независимо колко Мари-Анна ти предлагат…
Вече се чувстваше преситен, след като бе предозирал с всичките туристически занимавки в Източното полукълбо, а цялата тази измислена страна беше горе-долу толкова автентична, колкото и името в последния му паспорт.
Фасада, шибана бездушна повърхност без и най-малък контакт с историята си — или с реалността си, като става въпрос…
Новата му дружка Венсан беше обещал да го посрещне, но засега от него нямаше ни вест, ни кост. Вероятно франсето и неговото posse още висяха в облаци дим на брега в Гоа, докато той самият изнемогваше на тоя изкуствен остров като някакъв скапан тузарски корабокрушенец. Трябваше му само и измислен приятел и всичко щеше да е точно.
Дали „Армани“ правеха волейболни топки8?
Мамка му, целият плейс лесно щеше да издържи дванайсет рунда срещу Вегас за титлата по безвкусица в тежка категория.
Преди няколко дни беше чул почервеняло от слънцето семейство с мама, татко и 2,1 деца9 да си говори на шведски на няколко маси от неговата и за малко да се разхълца над яйцата си за закуска. Отне му няколко минути, докато разбере защо точно.
Копнееше за дома, по дяволите!
Швеция, Стокхолм, Сьодер, сестрата, Манге, Козела, Алсонг по Скансен10, осмицата до „Ропстен“11 и you fucking name it!
Но може би най-много от всичко копнееше за самия себе си.
Защото, макар че имаше почти всичко, което средняшкия швед можеше да си пожелае — пари, свобода и минимални отговорности горчивата истина беше, че искаше единствено това, което не можеше да има.
Отново да бъде HP — correction, новия и подобрен HP — в собствената си малка затворена реалност.
Мисълта, че завинаги е обречен да обикаля като сомнамбул между всички туристически хотели в Азия, докато накрая забрави как се казва, го потискаше сериозно.
Дори и кунгфу легендата в крайна сметка не беше издържал на скитническия живот и беше свършил като washed up drag-queen в хотелски гардероб с шнур за щори вместо погребална вратовръзка12.
And who could blame him?
Имаше нужда от нещо, каквото и да е, което да му напомни кой всъщност беше, и да го накара отново да се почувства поне малко жив.
Правителственият самолет се приземи точно според разписанието на малкото летище в Ал Фашир и двата реактивни двигателя запратиха облаци прах към чакащите автомобили.
Освен тяхната група министъра посрещаше и регионалният секретар на ООН и тя бе успяла да размени няколко думи с неговите охранители.
7
Съкратено от Американ Експрес. Черните кредитни карти, официално наречени Центурион, се предлагат само на най-богатите клиенти и могат да се придобият единствено с покана. — Б.пр.
8
Едната от многото филмови препратки в книгата; в случая намигването е към филма „Корабокрушенецът“, в който героят на Том Ханкс попада на необитаем остров и единствената му компания е волейболната топка „Уилсън“. — Б.пр.
9
Има се предвид идеализирано средностатистическо семейство; счита се, че за балансирано население всяка жена трябва да роди средно 2,1 деца през живота си (докато в действителност раждаемостта в Швеция е по-ниска — 1,9). — Б.пр.
10
Allsång på Skansen е ежегодно лятно шоу, което се провежда в Скансен (стокхолмски музей на открито и зоологическа градина). По време на шоуто публиката пее известни шведски песни заедно с гостите музиканти. — Б.пр.
11
Ропстен е нос във вътрешната част на Стокхолмския архипелаг. Влакът, който пътува дотам, има осем вагона, оттам и „осмицата“. — Б.пр.
12
През 2009 г. актьорът Дейвид Карадайн, изпълняващ главната роля в „Кунгфу“ е открит мъртъв в хотелската си стая в Банкок. Карадайн е намерен гол с шнур от щори завързан около шията и гениталиите му. — Б.пр.