Гората свърши до една поляна и в сгъстяващия се мрак той забеляза смътните очертания на къща. Светлината идеше от няколко прозорци в единия край на зданието и той видя как от масивния комин излизат тънки кълба дим.
В тъмнината той затича към оградата от колове, остави пътеката в стремежа си да стигне до къщата и внимателно измина пътя до портата. Портата беше затворена с дебело резе, много по-голямо, отколкото трябваше. Когато погледна нагоре, той видя защо е толкова висока — към нея беше закрепена напречна греда, а от гредата на две вериги висеше надпис.
Като се взря в мрака, той видя, че това е табела на страноприемница, но нощта ставаше все по-тъмна и той не можеше да прочете името.
ГЛАВА ШЕСТА
Пет души — четири мъже и една жена, стояха край тежката дъбова маса пред горящата камина. Когато Лансинг влезе и затвори след себе си вратата, всички обърнаха глави и погледнаха към него. Един от тях, висок и дебел човек, стана и прекоси стаята, за да го посрещне.
— Много се радваме, че пристигнахте, професор Лансинг — каза той. — Тревожехме се за вас. Има само още една жена. Надяваме се, че нищо лошо не е станало с нея.
— Друга жена? Вие сте знаели, че идвам?
— Да, разбира се, от няколко часа. Научих, когато вие тръгнахте.
— Нищо не разбирам — каза Лансинг. — Никой не можеше да знае.
— Аз съм вашият домакин — рече дебелият човек. — Въртя, доколкото мога тая мръсна страноприемница за удобство и полза на хората, които пътуват из тези места. Моля ви, сър, елате до камината и се стоплете. Сигурен съм, че Бригадния генерал ще ви направи място до ключовия камък.
— За щастие — каза Бригадния генерал. — Малко поизгорях, толкова близо съм до огъня.
Той стана и Лансинг видя представителен човек с властно лице. При всяко негово движение светлината от огнището играеше върху медалите, закачени на куртката му. Лансинг промърмори:
— Благодаря ви, сър.
Ала преди още да направи движение, към стола, вратата се отвори и една жена влезе в стаята. Моя домакин направи една-две крачки напред да я посрещне.
— Мери Оуен! — провикна се той. — Вие ли сте Мери Оуен? Много се радваме, че вече сте тук.
— Да, аз съм Мери Оуен — каза жената. — И много повече се радвам от вас, че съм тук. Можете ли да ми кажете къде се намирам?
— Съвсем сигурно — рече Моя домакин. — Вие сте в страноприемница „Кукуригу“.
— Какво странно име за страноприемница! — възкликна Мери Оуен.
— Колкото до това, нищо не мога да кажа — рече Моя домакин. — Нямам пръст в името. Страноприемницата вече беше кръстена, когато дойдох тук. Както можете да забележите, това е старинна къща. В свое време е давала подслон, на много знатни гости.
— Кое е това място? — попита Мери Оуен. — Коя народност, коя провинция, коя страна?
— Нищо не мога да ви кажа за това — рече Моя домакин. — Никога не съм чувал името й.
— Аз също не съм чувала такова нещо — каза Мери. — Човек да не знае къде живее.
— Госпожо — намеси се човекът в черно, който стоеше до Бригадния генерал, — наистина изглежда странно. Той не ви мами. Същото каза и на нас.
— Влезте, влезте — настоя Моя домакин. — Приближете се до огъня. Господинът, който постоя тук известно време и се стопли, ще направи място за вас и професор Лансинг. А сега, когато всички вече сме тук, ще отида в кухнята да понагледам вечерята.
Той излезе бързо с походка на гъска и Мери Оуен застана до Лансинг.
— Правилно ли чух, че той ви нарича професор? — попита тя.
— Да, мисля, че ме нарече. Ще ми се да не беше го споменавал. Аз сам се наричам професор, Даже моите студенти…
— Но вие сте същият, нали?
— Да, същият. Преподавам в колежа Лангмор.
— Никога не съм чувала за него.
— Малко учебно заведение в Нова Англия.
Бригадния генерал се обърна към двамата.
— Тук има два стола до огъня. Енорийския свещеник и аз ги запазихме.
— Благодаря ви, генерале — каза Мери.
Човекът, който седеше срещу Бригадния генерал и Енорийския свещеник, стана и докосна вежливо Лансинг за ръката.
— Както виждате — каза той, — аз не съм човек. Ще сметнете ли за невежливо, ако ви поздравя с добре дошли в нашия малък кръг?
— Ами, не… — каза Лансинг и отмести погледа си от оня, който ги поздрави. — Вие сте…
— Аз съм робот, мистър Лансинг. Никога ли не сте виждали робот?