— Сър, никога не съм чувала нито за Исус, нито за Христос.
Енорийския свещеник за малко да получи удар. Лицето му почервеня и той се хвана за яката си, сякаш не му стигаше въздух. Опита се да каже нещо, но сподави думите си.
— Съжалявам много, ако ви създавам неприятности — каза поетесата. — Направих го без да искам. Не бих могла нарочно да причиня страдание.
— Всичко е наред, скъпа — рече Бригадния генерал. — Само нашият приятел Енорийския свещеник получи културен шок. Преди още тая работа да свърши, той вече няма да е единственият. Вече имам някои проблясъци за положението, в което се озовахме. За мен то е напълно невероятно, но както е тръгнало, то ще става отчасти правдоподобно, макар да имам чувството, че повечето от нас ще стигнат до тая мисъл с голяма мъка.
— Вие казвате — рече Лансинг, — че може би всички ние идваме от различни култури и вероятно от различни светове, макар да не съм съвсем сигурен за световете. — Изненадан да чуе тези приказки от себе си, като се замисли за времето назад, само преди няколко часа, когато Анди Сполдинг преливаше от пусто в празно и сигурно без да мисли сериозно за това, дрънкаше за алтернативните светове, макар че, доколкото си спомняше, той пропусна дърдоренето му.
— Но ние всички говорим английски — каза Мери Оуен, — или поне можем да говорим английски. Колко езика каза че говориш, Сандра?
— Четиринайсет — отговори поетесата. — Някои от тях доста зле.
— Лансинг изказа едно добро предварително схващане за това какво е станало с нас — каза Бригадния генерал. — Поздравявам ви за тънкото схващане, сър. Нещата може и да не стоят така, както казвате, но вие вероятно се доближавате до истината. Колкото до английския, който говорим, нека да поразсъждаваме по-нататък. Ние сме малка група и всички говорим английски. Може ли да съществуват други групи? Френски, латински, гръцки, испански, малки групи от хора, които могат да се съберат заедно, защото говорят общ език?
Енорийския свещеник извика:
— Това е крайно разсъждение! Лудост е да твърдиш или даже да си помислиш, че вие двамата сякаш сте събрани заедно. Това е против всичко, което е измислено на небето и на земята.
— Знанията, които имаме за небето и земята — кисело каза Бригадния генерал, — е само прашинка от цялата истина. Ние не можем да си затворим очите пред факта, че сме тук, а нашето присъствие тук и методът за пристигането ни не съответстват на знанията, които имаме.
— Мисля, че това, което каза мистър Лансинг… — започна Мери. — Лансинг, как е малкото ви име? Не можем да ви наричаме Лансинг.
— Казвам се Едуард.
— Благодаря. Мисля, че мнението на Едуард е по детски романтично, даже на вид. Но ако ние търсим истината откъде идваме и причината да бъдем тук, ще излезе, че сме принудени да насочим мислите си в нова посока. Аз бях инженер и живеех във високо развито техническо общество. Всяко мнение, което се простираше отвъд знанията или солидните теоретични постановки, ми лазеше по нервите. В моята методология няма нищо, което мога да извикам и да дам някакво обяснение. Може би сред вас има други, които могат да предложат обяснение за станалото? Какво ще кажете за нашия приятел, робота?
— Аз също съм от техническо потекло — каза роботът, — но нямам представа от никаква методология.
— Защо го питате? — развика се Енорийския свещеник. — Наричате го робот и тая дума лесно се плъзга по езика, но когато опрете до него, той си остава само една машина, една механична хитрост.
— Отивате твърде далеч — рече Бригадния генерал. — Случи ми се да живея в един свят, в който механичните хитрини водеха с години война, биеха се интелигентно и майсторски с въображение, което понякога изумяваше хората.
— Ужасно! — каза поетесата.
Искате да кажете, че войната е ужасна, предполагам — уточни Бригадния генерал.
— Нима не е? — попита поетесата.
— Войната е естествена човешка дейност — рече Бригадния генерал. — В човешкия род е заложено агресивно състезателно начало, което води до конфликти. Ако това не беше така, нямаше да има толкова много войни.
— Но хората страдат. Това е агония, разбити надежди.
— По мое време тя беше станала игра — каза Бригадния генерал. — Като че това бяха много примитивни древни племена. В сравнение с тях индианците от Западния континент са просто играчка. Младежът от племето става мъж едва тогава, когато изпие първата си чаша. Всичко това е мъжествен и благороден стимул за война. В миналото е имало епохи, когато прекаленото старание преминава в някои от последствията, които споменахте. В крайна сметка пролятата кръв е малко. Ние играем така, както някои изиграват партия шах.