— Трябва да ви кажа — обади се Бригадния генерал, когато Лансинг завърши разказа си, — че вашият опит е бил извънредно въвлечен в работата.
— Всеки път, когато ставаше това, имах чувството, че съм измамен — рече Лансинг. — И все пак продължавах. Моето любопитство ме подтикваше към това.
— Може да е било за добро, че вашето любопитство ви е подтиквало към това — каза Бригадния генерал. — Ако не беше така, останалите щяхме да бъдем изпратени тук без пукнат петак на наша сметка.
— Много е странно как по различен начин бяхме пренесени на това място — каза Сандра. — Аз дойдох, докато слушах музика, вие — с помощта на агенцията, която наричате монетни автомати.
— С мен това стана, между другото, с помощта на хелиографно копие — каза Мери. — Един млад инженер ми го донесе и твърдеше, че върху него има нещо, което той не разбира. Настояваше да хвърля поглед и посочи с пръст мястото, което искаше да видя. То не приличаше на нищо от нещата, които съм виждала и докато се мъчех да добия някаква представа, аз се вмъкнах в контура на изображението върху чертежа и веднага след това се озовах в гората. Постигна ме същото съвпадение, в което сме попаднали аз и Едуард с помощта на друг човек — в неговия случай студент, а в моя случай — друг инженер. Това потвърждава мисълта, че този или тези, които са постъпили с нас така, имат агенти в нашите светове.
— За миг си помислих — обърна се Лансинг към Мери, — че ти и аз сме от един свят, от една култура. Нашите общества толкова много си приличат. Но аз те гледах, когато произнесох една определена дума, и мога да кажа, че тая дума те хвърли в недоумение. Изглежда не знаеш какво значи комунистически.
— Зная тази дума — каза тя. — Изненада ме контекстът, в който ти си послужи с нея. Произнесе я като съществително, сякаш комунистическото общество може да съществува.
— В моя свят то съществува.
— Сигурен съм, че няма човешко обяснение за това, което стана с мен — рече Енорийския свещеник. — Аз видях Сиянието. Търсех го от години. Понякога усещах, че съм близо до него, но всеки път то ми се изплъзваше. Веднъж, както стоях в една нива с ряпа, аз го видях, много по-ярко и величествено, отколкото си го представях. Вдигнах ръце за преклонение и като го сторих, сиянието стана все по-голямо и лъчисто и аз попаднах в него.
— Струва ми се, че доказателствата са ясни — каза Бригадния генерал. — Всеки от нас е от различен свят. Различен, но човешки свят. Струва ми се, че няма нужда от нови доказателства. Свидетелствата на четирима от вас са напълно достатъчни. Надявам се, че ще ме извините, ако не се присъединя към вас с разказа си при какви странни обстоятелства съм попаднал тук.
— Аз, например, намирам това за крайно неприятно — възмути се Енорийския свещеник. — Всички останали говорихме открито…
— Е, добре — прекъсна го Лансинг. — Ако Бригадния генерал не иска да разголи душата си, аз съм напълно съгласен.
— Но сред братя…
— Ние не сме братя, отче. Тук има две жени. Мисля си дали сме братя даже в смисъла, в който го употребявате.
— Ако сме братя — намеси се роботът Юргенс, — ще го докажем по пътя, който ни предстои.
— Стига да тръгнем по пътя — каза Енорийския свещеник.
— Аз, например, тръгвам по него — рече Бригадния генерал. — Мога да умра от скука, ако ме затворят в тая страноприемница. Тоя жалък гостилничар спомена за някакъв град, който се намира по пътя. Без съмнение какъвто и да е град ще ни предложи по-добро приспособяване и развлечение, а може би и повече сведения, отколкото една жалка кочина като това място.
— Той спомена и за някакъв куб — каза Сандра. — Мисля си какво ли ще е това. Никога не съм чувала за нещо, което може де се опише просто като куб.
ГЛАВА ОСМА
Те тръгнаха късно. Закуската се отложи с неопределено време, проточиха се дълги спорове за нещата, които трябваше да вземат за из път: храна, дрехи, туристически обувки, спални чували, ножове, брадвички, кибрит, готварски принадлежности — един дълъг списък от екипировка. Бригадния генерал настояваше за пушка и едва не се пръсна, когато съдържателят му каза, че няма оръжия за продан.
— Това е смешно — нахвърли се върху него Бригадния генерал. — Чувал ли е някой за експедиция, която потегля без необходимата защита?
Моя домакин се опита да го успокои.
— По пътя няма опасности. Излишно е да се страхувате.
— Откъде знаете? — попита го Бригадния генерал. — Когато ви зададох въпроси в други области, вие не знаехте нищо. Как можете да сте сигурен, че няма опасност, като не знаете нищо друго?
Когато дойде време да плати за стоката, Лансинг започна дълъг пазарлък. Гостилничарят изглежда бе решил да извлече максимална изгода за неуспеха си при опита му да измъкне по-висока цена за преспиването. В борбата яростно се включи Енорийския свещеник, който беше съгласен с генералското мнение, че всеки гледа да те измами. Най-подир сделката беше сключена без предимство за никоя от страните и те тръгнаха.