— И то сред хора, които се радват на твоето присъствие.
— Не съм сигурен в това. Енорийския свещеник не го е грижа за мен.
— Зарежи го свещеника — рече Лансинг. — Радвам се, че ти си тук. Може би само с изключение на Енорийския свещеник всички се радваме, че ти си тук. И все пак спомни си, че Енорийския свещеник дойде и те изнесе, когато беше ранен. Но фактът си е факт — той е тесногръд фанатик.
— Ще изпитам себе си — каза Юргенс. — Даже Енорийския свещеник ще ме приеме.
— Не го ли направи, когато тичаше към стената? Не изпитваше ли себе си?
— Тогава не мислех за това. Там мислите ми бяха объркани и се хвърлих напред да ги оправя. Но предполагам, че се опитвах да докажа…
— Глупаво е да го правиш, Юргенс. Обещай ми да не правиш глупости.
— Ще се опитам. Кажи ми, когато постъпвам глупаво.
— Следващият път — рече Лансинг, — ще те напердаша с първото нещо, което ми падне под ръка.
Бригадния генерал извика на Лансинг:
— Елате, вечерята е готова.
Лансинг стана.
— Няма ли да дойдеш с мен при другите? Можеш да се опреш на мен. Ще те заведа при тях.
— Струва ми се, не — каза Юргенс. — Мислех, че това може да стане.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Лансинг дялкаше чаталестия клон, който отсече, мъчеше се да направи патерица за Юргенс.
Енорийския свещеник стана от мястото си и хвърли нови дърва в огъня.
— Къде е Бригадния генерал? — попита той.
— Отиде да помогне на Юргенс — отговори Мери.
— Защо ли си губи времето? Защо не го остави да седи там, където е?
— Защото така не е хубаво — каза Мери. — Юргенс трябва да е тук, с нас.
Енорийския свещеник млъкна и седна на земята. Сандра заобиколи огъня и спря до Мери.
— Тук наоколо има нещо, което души в мрака — каза тя. — Чух го да сумти.
— Сигурно е Бригадния генерал. Той отиде да вземе Юргенс.
— Не е Бригадния генерал. Стъпва на четири крака. Бригадния генерал не сумти.
— Може да е някакво малко животно — каза Лансинг, вдигайки глава от работата си. — Когато запалиш лагерен огън, наоколо винаги се навъртат малки животинки. Идват от любопитство — искат да видят какво става тук, или се навъртат да намерят нещо за ядене.
— Това ме изнервя — каза Сандра.
— Нервите ни са опънати до крайност — каза й Мери. — Тоя куб…
— Хайде да забравим за куба веднага — предложи Лансинг. — На утринна светлина ще го разгледаме по-добре.
— Аз, например, по-добре да не го гледам — рече Енорийския свещеник. — Той е творение на злото.
В светлината на огъня се появи Бригадния генерал, който с едната си ръка подкрепяше накуцващия Юргенс.
— Какво е това, което нарекохте творение на злото? — попита той с мощния си глас.
Енорийския свещеник мълчеше. Бригадния генерал помогна на Юргенс да седне на земята между Мери и свещеника.
— Той не може да продължи — каза Бригадния генерал. — Кракът му е съвсем негоден. Няма ли възможност да се притегне по-добре?
Мери поклати глава.
— В коляното му има счупен детайл и нямаме с какво да го сменим. Част от механизма на бедрото е деформиран. Възстанових само някои движения на крака, това е всичко. Патерицата на Едуард ще му помогне да върви.
Бригадния генерал се наведе близо до мястото, където седеше Лансинг.
— Мога да се закълна, че когато идвах насам, някой спомена злото.
— Оставете го — каза вежливо Лансинг. — Нека си лежи.
— Няма нужда от такава педагогика — рече Енорийския свещеник. — Защо се опитате да застанете между човек на расото и човек на оръжието? Можем да решим това и без вас.
— Добре, ако настоявате — каза Лансинг, — но бъдете джентълмени по въпроса.
— Аз съм винаги джентълмен — рече Бригадния генерал. — Такъв ми е инстинктът: офицер и джентълмен. Така е то, двете вървят заедно. Този наш смешен приятел…
Енорийския свещеник го прекъсна.
— Аз просто казах, че кубът е творение на злото. Това е само мое мнение, но аз съм подготвен за такива наблюдения, а Бригадния генерал — не.
— Как разбрахте, че е зло? — попита Бригадния генерал.
— Е, да започнем със самия му външен вид. И предупредителната пясъчна ивица около него. Хора с добра воля са сложили предупредителната ивица и ние трябва да ги възвеличаем. Поне един от нас, който не плати много скъпо за непредпазливостта си.
— Това може да е предупредителна ивица — каза Бригадния генерал, — натъпкана с опасни капани, на един, от които се натъкна нашия метален приятел. Но ако моето схващане е правилно, хората с добра воля нямат нищо общо с това. Ако вашите хора имаха истински голяма добра воля, те щяха да построят ограда около него. Вие, отче, гледате само да ни отделите от него. Ако в нещо се крие заплаха за вас, вие го наричате зло и това ви служи за извинение, дава ви право да му обърнете гръб и да избягате от него. Моят начин е да нахлуя много внимателно в лентата, като използвам колове и пръти или пък каквото и да било, за да открия и обезвредя скритите капани. Сигурен съм, че в тоя куб има нещо, за което някой не иска да научим. Може би някакъв факт с голямо значение и аз, например, предлагам да не обръщаме гръб на куба.