— Това отговаря напълно на основните черти от вашия характер — рече Енорийския свещеник, — и няма да се отклоня нито на крачка от пътя си, за да ви разубедя. Но аз чувствам за свой тържествен дълг да ви предупредя, че е най-добре човек да остави на мира силите на злото.
— Пак започвате с тези приказки за злото. Какво е злото, мога ли да попитам? Как ще определите злото?
— Ако ме питате — каза Енорийския свещеник, — опитът да ви обясня ще е чиста загуба на време.
— Видя ли някой какво точно стана там, когато бе ранен Юргенс? — попита Мери. — Самият той не е видял нищо. Казва, че само е ударен, че нещо го е изхвърлило нагоре. Но той не е забелязал какво го е ударило.
— Аз не видях нищо — каза Енорийския свещеник, — а стоях там, където можех да забележа какво става. Фактът, че не видях нищо, ме убеждава повече от всякога, че това беше силата на злото.
— Аз видях нещо — обади се Лансинг, — или поне си мисля, че видях нещо. Не ви казах за това, защото не бях сигурен. Видях движение, колкото и странно да звучи това. Някаква мълния. Мълния, която се движеше толкова бързо, че не съм сигурен дали я видях. Дори и сега не съм сигурен.
— Не разбирам тези приказки за злото — каза Сандра. — Кубът е красив. Като го видя, дъхът ми застива в гърлото. Не чувствам зло в него.
— Но това нещо нападна Юргенс — възрази Мери.
— Да, разбирам. Но дори и да зная това, аз все още виждам красотата му, според мен в него няма зло.
— Добре казано — рече Бригадния генерал. — Чухте думите на нашата поетеса. Как се наричаш ти самата, утвърдена поетеса?
— Точно така — каза тихо Сандра. — Вие не знаете какво значи това за мен. Само в нашия свят можеш да познаеш уважението, граничещо със славата, да бъдеш утвърдена поетеса. Има много поети, извънредно много, и всички са майстори в своята професия, но много малко са утвърдени като поети.
— Не мога да си представя такъв свят — рече Енорийския свещеник. — Може да е феерично място. Може би е пълно с много хубави приказки, но с малко добра работа.
— Прав сте като твърдите, че не можете да си представите такъв свят — съгласи се Сандра. — Там вие ще бъдете излишен.
— А това — обърна се Бригадния генерал към Енорийския свещеник, — засега ще ви задържи.
Всички млъкнаха. След малко Сандра каза:
— Ето, че то се появи. Нещо дебне край лагерния огън. Пак го чувам да души.
— Не чувам нищо — рече Бригадния генерал. — Скъпа, това е плод на вашата фантазия. Тук наоколо няма нищо.
Те замълчаха отново, после се обади Енорийския свещеник:
— Какво ще правим утре заран?
— Ще разгледаме куба — отговори Бригадния генерал. — Ще го разгледаме много добре целия и то съвсем предпазливо. Не открием ли нищо, което да хвърли светлина върху нашето положение, ще продължим пътя си. Ако дрипавия гостилничар казва истината, някъде пред нас се простира град, в който, според мен, може да има повече интересни неща от това, което намерихме тук. Но ако решим и това ни се стори разумно, винаги можем да тръгнем обратно и да се върнем при тоя куб.
Енорийския свещеник посочи към Юргенс и се обърна към Дансинг с думите:
— Ще може ли той да върви с нас?
Лансинг вдигна патерицата, която майстореше.
— Трябва му малко време да свикне с тази тояга. Много лошо я направих, а ми се щеше да е по-добра, но тук нямам под ръка други материали. Ще може да върви, само че бавно. Ще нагодим крачката си към него. Доколкото виждам, няма нужда от много бързане.
— Може и да има — рече Бригадния генерал. — Ние нямаме сведения за предназначението на нашата експедиция. Възможно е да сме ограничени във времето и трябва да се съобразяваме с това.
— Преди още да започнем ефективни действия — поде Мери, — трябва да направим някои изводи защо сме изпратени тук. Длъжни сме да разгледаме всички подробности, които ще ни доведат до правилни изводи. Мисля, че трябва да престоим край куба достатъчно дълго до момента, в който решим, че той не ни предлага нищо.
— Моето чувство ми подсказва, че в града можем да съберем повече сведения, отколкото сред тая дива пустош — рече Бригадния генерал. — В града ще намерим хора, с които да си поговорим.