Те стояха и гледаха как Енорийския свещеник напредва стъпка след стъпка по своя път. Юргенс най-подир стигна до тях и застана насред пътя да гледа. Енорийския свещеник стигна до пътя, с видимо облекчение захвърли пръта настрани и отиде при тях.
— А сега, когато всичко вече е направено — започна Бригадния генерал, — може би трябва да се върнем в лагера и да се прегрупираме по най-добрия възможен начин.
— Въпросът не е в прегрупирането — възрази Енорийския свещеник. — Въпросът е да се махнем от тук. Това място е несигурно. Добре охранявано, както много точно се изразихте — рече той, обърнал поглед към Бригадния генерал. — Мисля, че е време за тръгване. Нямам никакво желание да стоя тук. Предлагам да тръгнем незабавно към града и да видим какво можем да намерим там. Предложението е по-добро, отколкото да се заседим на това място.
— Вашите чувства удивително приличат на моите — каза Бригадния генерал. — Не виждам полза да стоим тук.
— Но самият факт, че мястото се охранява толкова добре — намеси се в разговора Мери, — е доказателство, че тук се пази нещо ценно. Сигурна съм, че трябва да останем.
— Може би по-късно ще се върнем, ако стане нужда — каза Бригадния генерал. — Първо трябва да видим града.
Бригадния генерал и Енорийския свещеник се отделиха и поеха към лагера. Сандра ги последва. Мери отиде при Лансинг.
— Мисля, че те грешат — промълви тя. — Мисля, че тук има нещо, може би тъкмо това, което трябва да открием.
— Бедата е там — каза й Лансинг, — че ние не знаем какво търсим и ако тук изобщо има нещо, трябва ли да го търсим. Аз съм много загрижен за цялата линия на поведение.
— Щом работата опре до това, аз също съм загрижена. Юргенс дойде накуцвайки при тях.
— Как вървят нещата? — попита го Лансинг.
— Много добре — отговори му роботът, — но все още съм прекалено бавен. Не зная дали с тази патерица ще си възвърна предишната бързина и ловкост.
— Не вярвам, че Бригадния генерал ще тръгне към града — каза Мери. — Ако тоя град наистина съществува.
— Човек никога не знае — рече Юргенс. — Ще изчакаме да видим.
— Да се върнем в лагера — предложи Лансинг, — и да си направим кафе. Можем да обсъдим всичко. От моя гледна точка кубът е изключително перспективно нещо. Ако ние го огледаме много добре, можем да открием ключа към него, който сега е невидим и недостижим за нас. Както се уверихме, няма никакви следи. Ключът липсва. Това не е обикновена конструкция, която някой очаква да проумее както си седи тук. Във всеки случай трябва да има смисъл в това съоръжение, то трябва да има някакво предназначение. Ще се радвам също като теб, Мери, ако можем да открием поне някакво указание за неговите цели.
— Аз също — каза тя. — Не обичам глупавите положения.
— Тогава да се върнем в лагера и да обсъдим положението с другите — рече Лансинг.
Когато стигнаха до лагера, те веднага разбраха, че другите вече са взели решение.
— Ние си поговорихме — съобщи им Бригадния генерал. — Тримата си поприказвахме и решихме, че трябва да тръгнем към града с възможно най-голямата скорост. Роботът ще ни забави и ние мислим, че той трябва да остане след нас и сам да реши как да върви. След известно време той ще се присъедини към нас.
— Това е недостойно — каза Мери. — Оставяте го да носи пълен вързоп с храна — храна за вас, а не за него, защото той няма нужда от нищо. Карате го да върши домакинската работа в лагера. Пращате го да напълни манерките, макар че не пие вода. Вие го приемате не като един от нас, а като слуга. Сега, когато е повреден, предлагате да го оставим да се влачи след нас.
— Той е просто робот — сви рамене Енорийския свещеник. — Не е човек, той е само машина.
— И все пак е достоен да бъде включен в тая авантюра каквато и да излезе тя — настоя Мери. — И трябва да ви напомня, че той е избран също като нас от някой, който мисли, че трябва да бъде с нас.
— Какво мислите, Лансинг? — попита Бригадния генерал. — Питам ви, защото до сега не обелихте нито дума. Какво е вашето мнение?
— Оставам с Юргенс — каза Лансинг. — Не мога да го изоставя. Ако аз бях осакатен и не можех да вървя с вас, той щеше да остане с мен. Сигурен съм в това.
— Аз също — потвърди Мери. — Оставам с робота. Вие съвсем се паникьосахте, даже още по-зле. В тази страна не трябва да разкъсваме силите си. Защо толкова бързате да отидете в града?
— Тук няма нищо — каза Бригадния генерал. — В града можем да открием нещо.
— Тогава вървете и го открийте — каза Мери. — Едуард и аз оставаме с Юргенс.
В разговора се намеси роботът.