Следите още стояха върху пясъка — тези на Юргенс, примесени с оставените от Енорийския свещеник, както и пътечката, която Лансинг беше направил към мястото, където падна робота. С помощта на пръта, заровен в пясъчния кръг, Лансинг започна да опипва земята. След няколко секунди той напипа нещо. Лансинг внимателно вдигна пръта, за да принуди това нещо, закачено на върха му, да се покаже. Над пясъка се подаде единия ъгъл на някаква дъска, а след още няколко опита Лансинг успя да освободи предмета и да го издърпа към края на кръга. Това беше табло, и то квадратно, със страна шейсет сантиметра, с тясна ивица дъска, прикована към едната страна.
Мери протегна ръце, хвана предмета и го издърпа от кръга, след което го обърна. Върху него бяха изписани грубо някакви букви. Лансинг се наведе над него.
— Това ми прилича на кирилица — рече той. — Не е ли руски?
— Руски е — потвърди Мери. — Първият ред с по-големите букви е предупреждение за опасност. Така поне си мисля. Предупреждава за някаква опасност.
— Откъде знаеш? Можеш ли да четеш на руски?
— Разбирам малко. Но този език не е точно руския, който зная. Някои от буквите като че са написани погрешно. По-големите букви предупреждават за опасност, сигурна съм. Написаното с малки букви отдолу не го разбирам.
— Надписът е поставен тук, точно срещу пътя — каза Лансинг. — На това място всеки пътник може да го види. Може би дъската е съборена от вятъра или просто бутната и после засипана от пясъка. Нямаше да я намерим никога, ако не бях се спънал в нея.
— Ще ми се да можех да прочета по-точно надписа — каза тя. — Моят руски е доста беден. Стига ми да се оправя с технически текстове, но не повече. Много инженери като мен могат да четат донякъде руски, за нас това е почти задължително. Руснаците са много добри в техниката. Струва си труда да следиш техните разработки. Разбира се, в това има свободна обмяна на идеи, но…
— Свободна обмяна на идеи с Русия?
— Да, разбира се. Защо не? Същото, което се отнася до всички технически нации.
— Предполагам, че в това няма смисъл — каза Лансинг.
Той вдигна табелката и с помощта на ножа си я заби в земята.
— Ще стои тук, докато вятърът отново я събори — рече той. — Поне да си свърши работата.
Върнаха се бавно в лагера, за да може Юргенс да върви с тях. Слънцето клонеше на запад. Бяха прекарали около куба повече време, отколкото си мислеха.
Огънят беше догорял и дървата бяха станали на сива пепел, но няколко главни още тлееха, когато Юргенс разчисти пепелта. Той хвърли малко тънки сухи клони и ги изчака да пламнат, после търпеливо разпали голям огън.
Мери стоеше и гледаше мълчаливо как работи. И тя като Лансинг знаеше много добре, че няма полза да стоят тук, че са направили всичко възможно и вече е време да тръгнат към града, разбира се, ако има град, както вече беше казала.
В този момент наистина му се искаше да се върне в колежа, такава мисъл се въртеше в главата му. Може би точно сега ще намерят паркираната му кола. Мислеше си колко ли приказки ще предизвика неговото изчезване — навярно не повече от десет дни, може би няколко заглавия в пресата, сетне няма и да си спомнят за него, случаят ще бъде забравен също като много други неразкрити изчезвания, които ставаха всяка година. Той протегна ръце към огъня да ги стопли. Денят беше топъл, нямаше и помен от прохлада, но въпреки това усети как по тялото му плъзна студ.
Той и другите, той и много други, попаднали в неизвестност, въртеше се в главата му. Много ли от другите изчезваха по тоя начин?
— Когато бяхме край куба — поде Мери, — ти се изненада, че може да има сътрудничество с руснаците в научните изследвания. Защо ми зададе тоя въпрос?
— По мое време Съединените Щати и някои други страни имаха противоречия с Русия. През Първата световна война избухна революция и Русия стана комунистическа страна.
— Първата световна война?
— Да, Първата световна война. Втората световна война. Атомната бомба.
— В моето време няма световни войни, Едуард, няма… как ги нарече ти — атомни бомби.
Той се изправи на крака от огъня.
— Тогава коя е критичната точка между твоя и моя свят? Вие нямате Първа и Втора световна война, а ние имаме. А какво ще кажеш за Британската империя?
— Тя все така процъфтява, слънцето никога не залязва над нея. Но ти каза още нещо, Съединените Щати, струва ми се. Кои Съединени Щати?
— Съединените Американски Щати.
— Но Северна Америка е част от Британската империя, а Южна Америка, с изключение на Бразилия — част от Испания. Така е.
Той зяпна от почуда.
— Вярно е — каза тя. — Така стоят нещата.
— Но американските колонии възстанаха.