— Да, през осемнайсети век. Бунтът не продължи дълго.
— Значи критичната точка е много преди Първата световна война.
— Малко съм объркана — подхвана тя, — но очевидно е така. Ти разказа за разсъжденията на твоя приятел около критичните точки и алтернативните светове. Не си му вярвал, докато ти е говорел за това. Мислил си, че си фантазира, а може и той да си го е мислил. Той просто се е опитвал да оформи своето гледище. Когато ни разказа за това в страноприемницата, помислих си: каква самонадеяност, какво ли си въобразява тоя човек? От твоите думи личи, че това не е самонадеяност.
— Ти сигурно си живяла в хубав свят. По-добър от света, в който живях аз.
— Той е стабилен и чист — кимна тя. — Почти без войни, ако изключим няколко малки конфликта. Големите могъщи блокове създадоха свои територии и в края на краищата останаха доволни от това, което имат. Разбира се, имаше и възгласи срещу империализма, но никой не им обърна внимание.
— Индия сигурно гладува?
Тя сви рамене.
— Индия винаги е гладувала. Там живеят толкова много хора.
— А Африка е експлоатирана.
— Ти с мен ли си или срещу мен, Едуард? Как си с Британската империя?
— Е, не чак толкова зле. Чувствах, че сме загубили нещо голямо и удобно, когато след Втората световна война тя се разпадна.
— Разпадна ли се?
— Напълно. Ето така.
За миг той улови убийствен поглед, но после изразът на лицето й се смекчи.
— Съжалявам — рече той.
Тя смени темата.
— Ще сложа вечерята, а ти върви в гората за дърва. Нали си гладен?
— Като вълк — отвърна той. — Закусихме рано и пропуснахме обеда.
— Ще ти помогна за дървата — обади се Юргенс. — Колкото и да съм сакат, все още мога да бъда полезен.
— Разбира се — кимна Лансинг, — Да вървим.
След вечеря те разпалиха още по-силно огъня и седнаха около него.
— И тъй, ние бавно изучаваме мястото, от което идваме — започна Мери, — но все още нямаме представа къде отиваме. Аз идвам от продължаването на големите империи, логично следствие от концепцията за империите, а ти от света, в който империите са изчезнали. Или се е разпаднала само Британската империя?
— Не само Британската империя. В края на краищата всички страни изгубиха своите колонии. В известен смисъл все още съществуват империи, макар че не са съвсем същите. Русия и Съединените Щати. Те не се наричат империи, наричаме ги свръх сили.
— Трудно ми е да си представя света на Сандра — каза тя. — Звучи ми като свят от приказките. Като съчетание на гръцкия дух или това, което сантименталистите наричат гръцки дух и пречистващия Ренесанс. Какво каза тя, Трети Ренесанс? Както и да е, това звучи като нереален свят. Красив мъгляв свят.
— Ние не знаем нищо за Бригадния генерал и Енорийския свещеник — напомни Лансинг, — освен онова, което каза Бригадния генерал за военните игри.
— Според мен той направи опит да създаде впечатление, че не одобрява своя свят. Опита се да му сложи ореола на средновековен рицарски турнир, но си мисля, че той е доста по-различен.
— Енорийския свещеник е по-близо до нас — каза Лансинг. — Тая история със сиянието в нивицата с ряпа е всичко, което ни разказа, после изведнъж млъкна.
— Неговият свят като че е мрачен — произнесе тя. — Мрачен и мистичен. Едното и Другото често вървят ръка за ръка. Но ние забравихме Юргенс.
— Моля да ме извините — обади се Юргенс.
— О, няма нищо — каза Мери. — Просто си бъбрим.
— Това, над което си блъскам главата, е да разбера какво общо имаме помежду си. Една от причините, които ме карат да мисля, че някой ни е взел и изпратил тук, е фактът, че и шестимата сме от един и същ човешки тип. Като си помисли човек, става му ясно, че между нас има някои общи неща.
— Професор от колеж — продължи тя, — военен, енорийски свещеник, поетеса и… как се представяш ти, Юргенс?
— Аз съм робот. Това е. Дори не съм човек.
— Изхвърли си това от акъла — сряза го Лансинг. — Тоя, който ни изпраща, не прави разлика между човек и робот. Така че ти си един от нас.
— По-късно може би ще определим общия знаменател, за който говориш — каза Мери. — В момента аз не го виждам.
— Ние не сме единствени — разсъждаваше Лансинг. — Имало е хора преди нас, ще има и други след нас. Всичко това ми напомня за програма от някакъв проект. Много ми се ще някой да ни каже каква програма или какъв проект изпълняваме. Така ще се чувствам по-добре.
— Аз също — кимна Мери.
Юргенс се изправи с усилие на крака и като се подпираше с патерицата, хвърли нови дърва в огъня.
— Чу ли нещо? — попита Мери.
— Нищо не чух — каза Лансинг.
— Там някъде в мрака има нещо. Чух го да сумти.