— На километър и половина от тук има поток — рече Юргенс. — Ще отида за вода.
— Не — възрази Лансинг. — Остани тук и събери дърва, колкото можеш. Аз ще отида за вода.
— Радвам се, че сме тук — каза Мери. — Радвам се повече, отколкото се боя от града там долу.
— Аз също — кимна Лансинг.
След вечеря те седнаха един до друг на върха на хълма с погледи, обърнати към града. Там нямаше никакво движение, не се забелязваше нито една-единствена искрица светлина. Те очакваха всеки миг да видят как някой от тримата, които тръгнаха преди тях, излиза от града и им маха с ръка за добре дошли, ала това не стана. Най-подир, когато падна нощта, Мери каза:
— Хайде да легнем и да поспим, доколкото можем.
— Вие двамата ще спите — уточни Юргенс. — Денят беше тежък, доста път минахте по пътеката.
— И аз мисля така — съгласи се Мери.
Юргенс ги събуди в ранни зори.
— Другите са там долу, чакат ни — съобщи той. — Сигурно са видели нашия огън.
Дансинг изпълзя от торбата. В бледата светлина на настъпващото утро той видя три фигури, застанали зад рухналата стара градска стена. В една от фигурите, най-дребната, позна Сандра, но останалите не можа да различи. Той вдигна ръце и ги размаха. И тримата му отвърнаха със същото.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Бригадния генерал излезе пред всички да ги поздрави.
— Ето ги отдавна загубените агнета — произнесе той. — Радваме се да ви видим.
Сандра изтича да целуне Мери.
— Чакахме ви — каза тя. — Късно снощи видяхме огъня. Мислех си, че това е вашият огън. Енорийския свещеник не вярваше в това.
Ъгълчетата около устата на Енорийския свещеник се отпуснаха надолу.
— В тази варварска земя човек не може да бъде сигурен в нищо — рече той. — Това място е пълно с капани.
— Градът изглежда запустял — каза Лансинг. — Щяхме да пристигнем тук късно следобед, но той изглежда зловещо. Решихме да изчакаме до сутринта.
— Той не е само запустял — рече Енорийския свещеник. Градът е мъртъв. Мъртъв от много години. Сградите се рушат от възрастта си.
— И все пак ние открихме някои неща — съобщи Бригадния генерал. — Нещо, което е било административна сграда, обърната към площада. Открихме главната квартира и оперативна база. А вътре намерихме това, което наричаме „графичен екран“. В по-голямата си част той е разрушен, но единият му ъгъл…
— В друга стая — прекъсна го Сандра, — намерихме скулптурна група. Това е единственото произведение на изкуството, което видяхме. Статуите са изваяни от белезникав камък. Много изпипана работа! Сякаш са скулптури, изваяни от душата.
Енорийския свещеник изръмжа срещу нея.
— Не открихме нищо, което да хвърли и най-слабия лъч светлина върху въпроса защо сме изпратени тук. Вие — посочи той Бригадния генерал, — бяхте сигурен, че ще намерим. Вярвахте, че тук ще намерим хора…
— Човек трябва да се справя с всяко положение — сви рамене Бригадния генерал. — Няма да си оскубя косата, няма да легна на земята и да заритам с крака, ако действителността се различава от моите очаквания.
— Закусихте ли? — попита Сандра.
— Не — отговори й Мери. — Когато ви видяхме да стоите тук, веднага слязохме от хълма.
— Ние също — каза Сандра. — Хайде да се върнем в главната квартира и да закусим заедно.
Бригадния генерал ги поведе и Лансинг влезе в крачка до него.
— Трябва да понамалим темпото, за да може Юргенс да върви с нас — напомни Мери.
Бригадния генерал спря и се обърна.
— Добре, съгласен съм. Как си, Юргенс?
— Вървя малко по-бавно — отговори Юргенс, — но иначе съм добре.
Бригадния генерал тръгна отново с малко по-бавна крачка.
— Ако не те забави едно проклето нещо — промърмори той на Лансинг, — ще те забави друго.
— Вие сте все същият — рече му Лансинг. — Вечно бързащ.
— Трудно е да се промениш — съгласи се Бригадния генерал. — Цял живот съм бързал. Когато си у дома, в своя свят, всеки божи миг си на зъби и нокти, иначе някой ще се промъкне и ще те напердаши.
— И това ви харесва. Харесва ви всяка минута.
— Ще ви кажа нещо — рече Бригадния генерал. — Аз съм бил другите повече, отколкото са ме били мен.
Той ги поведе напред по нещо, което някога е било улица, но сега представляваше една малко по-широка пътека. Много от гладко издяланите камъни, с които бе павирана улицата, бяха извадени от местата им, а големи каменни блокове, паднали от сградите, допълваха хаоса. Пълзящи растения и шубраци растяха в земята, разчистена от камъни. Между паветата растяха трева и бурени.
Зданията не бяха високи — повечето от тях бяха четири-пет етажни. Вратите и прозорците зееха. Камъните за строителство на сградите бяха червеникави или кафеникави.