— Може би не са мислили, че този град ще е постоянен — предположи Мери. — Може би винаги е бил място за лагер. Място, където те са очаквали нещо да се появи, може би да стане някакво събитие.
— Ако е така — поде Бригадния генерал, — те са го построили превъзходно. Никога не съм чувал за лагер, построен така солидно от камък. Другото нещо, което ме изненада, е фактът, че градът няма никаква защита. Той е строен на това място много отдавна и човек може да очаква изграждането на защитна стена. Тук-там са издигнати ниски стени, очертаващи територията на града, но те не са непрекъснати и нямат защитен ефект.
— Ние се занимаваме с халюцинации — възропта Енорийския свещеник. — Не открихме нищо, което да ни осветли защо сме изпратени тук. Не намерихме нищо около куба, не открихме нищо и тук.
— Може би никой от нас не прониква достатъчно дълбоко — рече Юргенс.
— Съмнявам се, че тук може да се открие нещо — настоя Енорийския свещеник. — Мисля, че сме изпратени тук по нечия безотговорна прищявка.
— Не вярвам — поклати глава Бригадния генерал. — За всяко действие има причина. Във вселената няма случайни действия.
— Сигурен ли сте? — попита Енорийския свещеник.
— Не виждам смисъла в подобен случай. Много лесно се предавате, отче. Аз не се предавам. Ще изравня тоя град със земята, преди да прекратя търсенето. Има и подземен етаж в тая сграда, трябва да надникнем в него. Ако и там не открием нещо, ще огледаме набелязаните цели.
— Сигурен ли сте, че отговорът на въпроса е тук? — попита Лансинг. — Може да има и други места в този свят.
— Градът е напълно логично място. Един град е център на всяка цивилизация, той е в средата на всичко, което става. Там, където са концентрирани хора и техника, там ще откриете и отговора.
— В такъв случай — намеси се Юргенс, — трябва да сме на крак и да гледаме.
— Прав си, Юргенс — кимна Бригадния генерал. — Ще слезем в мазето да го огледаме и ако там не намерим нищо — между другото аз съм съвсем сигурен, че нищо няма да намерим — ще преценим много задълбочено положението и ще решим какво да правим след това.
— Най-добре ще е всички да носим факли — предложи Сандра. — Там сигурно е тъмно. Цялата сграда е доста мрачна, а в подземието ще е съвсем тъмно.
Енорийския свещеник тръгна пред всички по широките стълби. Когато стигнаха до края на стълбището, те инстинктивно се скупчиха, впериха погледи в мрака и зашариха с лъчите на електрическите си фенерчета в различни посоки, откривайки пред себе си коридори и зейнали врати.
— Хайде да се разделим и да тръгнем на различни страни — разпореди се Бригадния генерал. — Така ще разгледаме по-голяма част от подземието. Ако някой намери нещо, да се обади. Ще тръгнем по двойки. Лансинг, вие и Юргенс тръгвате по левия коридор, Мери и Енорийския свещеник тръгват по централния, а аз и Сандра — по десния. Всяка група ще свети само с едно фенерче. Трябва да пестим батериите. Ще се срещнем на това място.
От начина, по който говореше Бригадния генерал, личеше, че той очаква да се върне в най-скоро време.
Никой не зададе въпроси на генерала, неговите заповеди бяха ясни. Всички тръгнаха по коридорите, които той им посочи.
Юргенс и Лансинг откриха картите в четвъртата стая, която огледаха. Можеха да минат покрай тях и да не ги забележат. Подземието беше потискащо място. Прахът се стелеше навсякъде, при всяка крачка той се надигаше и увисваше на облаци във въздуха, разнасяйки остър дъх на плесен. Всеки път, когато попаднеше в носа му, Лансинг започваше да киха.
Те разглеждаха четвъртата стая и както всички останали тя им се стори празна. Когато тръгнаха към вратата, готови да минат в следващата стая, Юргенс прекара за последен път лъча на фенерчето си по пода.
— Един момент — каза той, — няма ли тук нещо на пода?
Лансинг погледна нататък. В светлото петно на фенерчето той видя безформена тъмна издатина.
— Нищо особено — рече той, сърдит от въвличането му в цялата тая работа с подземието. — Обикновена неравност на пода.
Юргенс закуцука към издатината, като се подпираше на патерицата.
— Поне да сме сигурни — промърмори той.
Лансинг проследи с поглед куцукането на Юргенс към издатината. Роботът едва запази равновесие, когато посегна с патерицата да разрови праха. След няколко мушкания купчината се помръдна и се прекатури. Нещо се бялна под сивия слой прах.
— Намерихме нещо — каза роботът. — Прилича ми на хартия. Може да е книга.
Лансинг отиде бързо при робота, клекна и се опита да избърше праха от онова, което бе открил Юргенс. Опитът му излезе неуспешен, само дето се изцапа. Той вдигна предмета и го тръсна. Прахът, който се разлетя из въздуха, го задуши.