— Той е вдървен — каза тя. — Целият сякаш е стегнат с възли. Можем ли да направим нещо за него?
— Оставете го — рече Бригадния генерал. — Той сам ще се свести. Ако не се оправи, нищо не можем да сторим за него.
— Едно хубаво силно питие няма да му навреди — подхвърли Лансинг.
— Но как да му го налеем? Зъбите му са здраво стиснати. Трябва да му счупиш челюстта, за да го направиш. Може би това ще стане малко по-късно.
— Колко ужасно е това, което му се случи! — въздъхна Сандра.
— Той си го заслужи — каза Бригадния генерал. — Още от самото начало.
— Мислите ли, че може да се измъкне от това положение? — попита Мери.
— Виждал съм подобни случаи в бойна обстановка — рече Бригадния генерал. — Понякога хората се оправят, в други случаи не могат.
— Да се опитаме да го затоплим! — предложи Мери. — Има ли някой одеяло?
— Имам две — рече Юргенс. — Нося ги за всеки случай.
Бригадния генерал дръпна Лансинг настрани.
— Тоя стон от хълмовете наистина ли беше толкова ужасен? Ние го чухме, но тук той беше приглушен.
— Много страшен — каза Лансинг.
— Но вие устояхте срещу него?
— Да. Но аз не бях под емоционално напрежение, а той беше. Бил е напрегнат през цялото време. Тъкмо завършваше приказките си за това как господ го изоставил, когато онова нещо там горе се обади.
— Страх! — каза Бригадния генерал. — Срамен, истински страх. — Тоя човек не издържа. Загуби самообладание.
— Всичко в него беше една голяма, гръмогласна религиозна бъркотия, която най-подир го повали — рече Бригадния генерал.
Мери каза гневно:
— Говорите така, сякаш се радвате на станалото.
— Ами, не е така — възрази Бригадния генерал. — Изобщо не е така. Но изпитвам отвращение. Сега трябва да мъкнем, с нас двама сакати.
— Че защо тогава не ги наредите до стената и не ги застреляте? — попита Лансинг. — О, извинете, забравих, че нямате пушка.
— Това, което никой от вас не разбира — подхвана Бригадния генерал, — е истината, че в рискована работа като нашата твърдостта е решаваща.
— Вие сте достатъчно твърд — каза Сандра. — Стига за всички нас.
— Мисля, че не ви харесвам — произнесе Бригадния генерал. — Това не ми пречи. Никой никога не е обичал решителния командващ офицер.
— Просто така се случи, че вие не сте нашият командващ офицер — отговори му Мери. — Всички ние можем да продължим напред много по-добре без вас.
— Мисля, че е крайно време да приключим с въпроса — прекъсна ги Лансинг. — Казах някои обидни неща за вас, господин Бригаден генерал, казах всичко до последната дума така, както го мислех. Сега ми се ще да взема думите си назад, стига да ги забравите. Ако продължаваме с тези кавги, рискованата работа, както я нарекохте вие, няма да излезе на добър край.
— Чудесно! — възкликна Бригадния генерал. — Вие говорите като мъж. Радвам се, че сте на моя страна, Лансинг.
— Не съм на ваша страна — поклати глава Лансинг, — но искам да продължа с вас по най-добрия начин.
— Слушайте! — обади се Сандра. — Млъкнете всички и слушайте. Стоновете спряха.
Те млъкнаха и се вслушаха. Стоновете бяха спрели.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
На другата сутрин, когато Лансинг се събуди, всички още спяха. Под натрупаните върху него одеяла Енорийския свещеник се беше поотпуснал. Той беше запазил донякъде ембрионалната си поза, но не изглеждаше така напрегнат, сякаш е вързан на възел.
Юргенс клечеше до огъня и наглеждаше къкрещата тенджера с каша. Кафето беше сложено встрани върху слой извадени от огъня въглени, за да не изстине.
Лансинг се измъкна от спалния чувал и клекна до Юргенс.
— Как е нашият човек? — попита той.
— Прекара нощта доста спокойно — отговори Юргенс. — През последните няколко часа беше съвсем добре. Преди това се тресеше, трепереше целият. Нямаше смисъл да ви викам, защото никой не можеше да му помогне. Стоях до него и съм сигурен, че започва да се оправя. Най-подир спря да трепери, унесе се и заспа. Да ти кажа, Лансинг, трябваше да вземем с нас някакви лекарства. Защо никой не помисли за това?
— Взехме превръзки, болкоуспокояващи и дезинфекциращи лекарства — каза Лансинг. — Струва ми се, че имаше само това. И да бяхме взели други лекарства, нямаше да направим кой знае какво. Никой от нас няма медицински знания. Даже и да имахме лекарства, нямаше да знаем как да си служим с тях.
— Струва ми се, че Бригадния генерал беше необикновено груб с него — рече Юргенс.
— Бригадния генерал се уплаши — каза Лансинг. — Той си има свои проблеми.
— Не виждам какви проблеми може да има.