— Ако говориш за това много дълго, ще ме въвлечеш в него.
— Да погледнем фактите. Имаме работа, със свят, който не разбираме. Контактуваме с останките от него. Бог знае какво щяхме да заварим тук в разцвета на тяхната култура. По своя външен вид тя може би е човешка. Мисля, че е човешка. Разработили са необикновени проекти, които може да осъществи и човечеството. Но поради самия факт, че тези проекти толкова приличат на човешки, те може би са по-силно свързани с нас, отколкото цивилизацията на някоя раса, възникнала на далечна звездна система.
— Но тяхната култура е загинала. Въпреки всичко, което са сторили или са могли да сторят, тя е стигнала до унищожение. Те са изчезнали, техният град е мъртъв.
— Може да са се прехвърлили на друго място. Може да живеят в свят, който са открили.
— Или пък са надхитрили себе си. Мислила ли си за това? Загубили са душите си, нали така каза Енорийския свещеник?
— Това ми звучи като негови думи — кимна Мери. — А сега за теб. Къде те изпратиха?
— Успях само да хвърля бегъл поглед. Ти сигурно си бил по-дълго време от мен. Един бегъл поглед, това е всичко. Попаднах в друга култура. Всъщност не видях никого. Не говорих с никого. Бях като призрак, когото никой не вижда. Сянка, която влиза и излиза. Но аз усещах хората, усещах живота, който водят, и мислите, които ги вълнуват. Беше прекрасно. Те бяха като богове, в това не се съмнявам. Ако постоиш по-дълго сред тях, ако усетиш колко далеч са отишли пред теб, ще се превърнеш в пълзящ червей. Добри богове, струва ми се. Бяха и много изтънчени. И цивилизовани, напълно цивилизовани. Те нямаха държава, тя не им трябваше. Нямаха вкус към икономиката, защото не им трябваше икономика. Това беше истинска цивилизация, върха на цивилизацията, в която няма нужда от държава и икономическа система. Без пари, без покупки и продажби, без заеми и кредити, без противоречиви интереси, без алчни банкери и адвокати. Там сигурно не съществува такова нещо като закон.
— Откъде знаеш?
— Просто го почувствах. Всичко беше направено така, че да го разбере човек. Не да го види, разбира се. Да го разбере.
— Вместо телескопи.
— Телескопи ли?
— Просто разсъждавам на глас. В моя свят, а и в твоя, предполагам, хората използват телескопи да проникнат в тайните на космоса. Но тези хора нямат нужда от телескопи. Вместо да гледат, те просто отиват. Самите хора могат да отидат на това място. Мисля, че могат да отидат навсякъде, където пожелаят. След като са построили такова съоръжение, те знаят как да го управляват и могат да се насочват към особени цели. Но нека да се върнем към машините. Как да ги наричам?
— Просто машините.
— Сега те работят бясно. Изпращат ни по волята на случая.
— Някъде в тоя град — започна тя, — сигурно има контролна зала, от която се управлява тази машинария. Може би това са будки, в които застават операторите, макар че се съмнявам в това. Машината сигурно е нещо много по-умно, за да е така.
— Даже и да намерим такова място, ще ни трябват години да се научим как да управляваме системата.
— И така да е, трябва да хвърлим един поглед.
— Може би точно това става с хората тук. Сигурно откриват друг, по-добър свят и изпращат там цялото население.
— И тялом, и духом ли? — попита Мери. — Това изисква много работа.
— Така е. Не помислих за това. Даже и да можеха да го направят, това не обяснява всичко, което е станало тук. Освен ако изпращат с хората и цялата им собственост.
— Много се съмнявам — каза Мери. — По-скоро те използват този апарат да открият друг свят и да построят врата към него. Възможно е двете неща — машината и вратите, да са свързани, но аз съм по-склонна да вярвам, че това устройство е инструмент за изследване, с който се изучават взаимосвързаните светове. Представи си само какво може да се направи с него! Можеш да получиш всички сведения, за да се приспособиш към своята цивилизация. Можеш да преразгледаш политическата и икономическата система, да си послужиш с технологични процеси, които не си познавал преди, да се издигнеш над обществените структури, може би да научиш някои нови научни факти, даже напълно непознати научни дисциплини. За всяко цивилизовано общество това е културно оръжие в ръцете на човек.
— Ти стигна точно до това — съгласи се той. — Интелигентни хора, казваш. Били ли са тукашните хора достатъчно интелигентни? Би ли могла твоята или моята цивилизация да си послужи с инсталацията, която намерихме? Или просто ще продължим по стария начин да кретаме по нашите пътища, да живеем както сме свикнали, да не си послужим или да злоупотребим с онова, което сме открили на други светове? Може би злоупотребата звучи по-зловещо?