— Това не засяга нито теб, нито мен — каза тя. — Поне в момента. Мисля, че трябва да излезем от тук и да се опитаме да намерим предполагаемата контролна зала.
Той се изправи и й подаде ръка да стане на крака. Тя се изправи, но продължи да държи ръката му.
— Едуард — каза тя, — ние двамата с теб минахме заедно през толкова много неща! Даже за толкова малко време…
— То не ми се струва толкова кратко — прекъсна я той. — Не помня времето без теб.
Той се наведе да я целуне и тя се притисна за малко към него, после отстъпи назад. Двамата се изкачиха по стълбите на уличката и започнаха да търсят залата. Търсенето продължи до падането на нощта, но те не намериха контролна зала.
След връщането им в сградата, където беше лагерът, те видяха, че Сандра и Юргенс готвят вечерята. Бригадния генерал не се виждаше никъде.
— Той излезе сам — обясни им Сандра. — Оттогава не сме го виждали.
— Нищо не намерихме — рече Юргенс. — А вие?
— Моля ви, никакви служебни приказки преди вечеря — извика Мери. — До тогава Бригадния генерал ще се върне.
Той дойде след половин час и седна върху навития на руло спален чувал.
— Нямам нищо против да ви кажа, че съм съсипан — каза той. — Претърсих по-голяма част от северния квартал. От някаква глупава мисъл имах предчувствието, че ако открием нещо, ще го открием там. Не намерих нищо.
Сандра напълни една чиния и му я подаде.
— Хайде да вечеряме — каза тя.
Бригадния генерал взе чинията и започна да се храни, без да чака другите, гребеше и пъхаше в устата си. Изглежда уморен, помисли Лансинг. Уморен и стар. За първи път на Бригадния генерал му пролича тежестта на годините. След вечеря Бригадния генерал извади една бутилка от раницата си и я пусна да обикаля. Когато тя се върна при него, той отпи от нея голяма глътка, запуши я отново и я остави в скута си.
— Два дни — каза той. — Толкова ми обещахте. Аз съм човек, който държи на думата си. Няма да се опитам да ви задържа още. Мери, вече зная, че вие с Лансинг заминавате. Какво ще кажат другите двама?
— Мисля, че ще тръгна с Мери и Лансинг — отговори Сандра. Сигурна съм, че тръгвам. Този град ме плаши.
— А ти какво ще кажеш — обърна се той към Юргенс.
— С цялото си уважение към вас — каза му роботът, — не виждам причина да остана.
— Колкото до мен, аз ще остана за известно време — рече Бригадния генерал. — По-късно ще ви настигна. Мисля, че тук има нещо, което трябва да намерим.
— Генерале — започна Лансинг, — ние го открихме днес следобед. Но трябва да ви предупредя…
Бригадния генерал скочи на крака и бутилката падна от скута му. Тя се удари о пода, но не се счупи, само се търколи и Лансинг я хвана.
— Открили сте го! — развика се Бригадния генерал. — Какво е то? Кажете какво сте намерили.
— Седнете, генерале! — каза рязко Лансинг като че говореше на непослушно дете.
Видимо учуден от тона в гласа на Лансинг, Бригадния генерал седна покорно на мястото си. Лансинг се наведе напред и му подаде бутилката. Той я взе и пак я сложи в скута си.
— А сега да поговорим по-спокойно за това — каза Мери. — Хайде да го обсъдим. Нека не се обвиняваме. Предложих на Едуард да не казваме нищо за откритието си, но той каза, че е дал дума…
— Защо? — развика се Бригадния генерал. — Защо да не казвате нищо?
— Защото онова, което открихме, е неразбираемо за нас. Ние знаем поне едно нещо, което то може да прави, но няма възможност да се управлява работата му. То е опасно, не трябва да се въртим около него. Помислихме си, че някъде наоколо трябва да има контролна зала, но не я открихме.
— Ти си инженер — намеси се в разговора Юргенс. — От всички нас сигурно знаеш повече за това нещо. Разказвай нататък, кажи какво сте намерили.
— Може би ти ще им разкажеш, Едуард? — попита тя.
Лансинг поклати глава.
— Не, ти трябва да им разкажеш.
Тя им разправи всичко и те я изслушаха внимателно. Само на няколко места я прекъснаха с въпроси.
След завършването на разказа настана дълго мълчание. Най-сетне Юргенс се обърна към Мери:
— Ти каза, че хората тук имат отворена врата към други светове. По-скоро към свързани, отколкото към паралелни Земи.
— Те може и да не знаят за паралелните Земи — каза Лансинг.
— И тези хора искат да се махнат от тук — продължи Юргенс. — Устройството, което открихте, и вратите в подземието са свързани и представляват част от едно и също изследователско направление.