— Така изглежда — отговори му Мери.
Бригадния генерал заговори спокойно, гласът му вече не приличаше на предишните викове.
— Вие двамата сте единствените, които са го видели. Ние, останалите, трябва да му хвърлим един поглед.
— Не казвам, че трябва да спрем с изучаването на машината — каза Мери. — Казвам само, че трябва да внимаваме какво правим. Машината отнесе надалеч и двама ни, но само за миг. Това може би е само пример за нейните възможности.
— Търсихте ли контролната зала?
— Търсихме я до мръкнало — потвърди Лансинг.
— Изглежда управлението е разположено при апарата — каза Бригадния генерал.
— Помислихме и за това, разбира се, но там няма стая. Цялото пространство е заето от съоръжението. После си помислихме, че в близката сграда…
— Случаят може и да не е такъв — каза Мери. — Сега зная това. Контролната зала може да бъде навсякъде из града. На всяко място.
— Казахте, че не познавате този механизъм — настояваше Бригадния генерал. — Че нямате представа какъв е.
— В него няма нито един детайл, който да ми е познат — каза Мери. — Нито един детайл, който да е от някой механизъм, известен в моя свят. Разбира се, едно по-подробно разглеждане може да даде нещо повече от повърхностния поглед. Работата е там, че не искам да го разглеждам отблизо, да се напъхам в него. Това нещо може да ми извие врата. Едуард и аз не изпитахме върху себе си пълния му ефект. Ако човек навлезе по-дълбоко, ако се, приближи повече, нямам представа какво ще стане.
— В тоя град ме тревожи най-много това, че е прекалено еднообразен — каза Сандра. — Не самият град, а културата, която представлява. Той излага на показ една невероятна културна нищета. Тук няма църкви, няма култови места, не се вижда нещо подобно на библиотека, художествена галерия или концертна зала. Струва ми се невъзможно един народ да бъде лишен от чувственост, да бъде доволен от такъв скучен живот.
— Може би са имали народ с една вяра — рече Лансинг. — И всички са били погълнати от научни изследвания и пориви. Това е трудно за разбиране, но ние не знаем техните мотиви. Възможно е, предполагам, да са имали толкова силни мотиви, че…
— Този разговор не води до никъде — изръмжа Бригадния генерал. — Ще хвърлим един поглед утре сутринта. Поне аз ще хвърля поглед. Другите могат да си вървят.
— Ще останем с вас — каза Лансинг. — Ще останем достатъчно дълго, за да го видите.
— Само че, за бога, всички да внимават! — предупреди Мери.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
— Съмнявам се, че тук се крие толкова голяма опасност, колкото изглежда на външен вид — разсъждаваше Бригадния генерал. — Машините вероятно могат да усилят чувствителността, но от друга страна човек със силен дух, стъпил здраво с двата крака на земята…
— Предполагам, че мислите за себе си — каза Лансинг. — Ако е така, не ми позволявайте да ви спра. Тръгнете напред, вървете право към машините.
— Дълбоко грешите — каза Мери. — Не съм чак толкова чувствителна. Може би това се отнася отчасти за Едуард, за Сандра със сигурност. Енорийския свещеник беше чувствителен и…
Бригадния генерал поклати глава.
— Енорийския свещеник не би могъл да е чувствителен човек. Може би слаб, може би мекушав, но иначе голям дръвник.
Мери въздъхна примирено.
— Карайте както знаете — промълви тя.
Петимата стояха на металната пътека, свободна от всякакви машини, които още проблясваха с котешките си очи и си тананикаха.
— Имам особено предчувствие — обади се Юргенс. — Такъв, какъвто съм — наполовина машина, може би ще открия някакво сходство с това съоръжение. Не мога да твърдя със сигурност, защото в моя свят има само най-прости машини. Не познавам нещо, което да има и най-далечна прилика с тази система. Както казах, надявам се на възможност за интересен експеримент, но съм много разочарован.
— Нищо ли не усещаш? — попита Сандра.
— Нищо — отвърна той.
— А сега, след като видяхме машините, какво да правим с тях? — попита Бригадния генерал. — Какво ще направим най-напред?
— Ние не ви обещахме нищо, освен да дойдем с вас да им хвърлите един поглед — каза Лансинг. — Това е единственото, което ще направя. Погледнете машините още веднъж.
— Тогава каква е ползата, че ги намерихме?
— Казахме ви — започна Мери, — че в момента нямаме възможност да проумеем същността им. Вие търсехте нещо, без да имате представа какво е то, и ние го намерихме. Миналата вечер ви казах, че този град ще ни убие един по един. Енорийския свещеник твърдеше, че той е въплъщение на злото и сам избяга от злото, което виждаше. Ако Енорийския свещеник е прав и тук, в тоя град, се таи зло, машините може да са част от него.