Сандра веднага изпадна в транс. Само с една част от цялото музикално произведение тя бе пленена. Тази нощ тя не искаше да спират за нощуване.
— Не можем ли да побързаме? — попита тя. — Можем да стигнем кулата преди да падне нощта. Никой от нас не е чак толкова уморен, пък и нощем е по-прохладно за пътуване.
Лансинг отхвърли рязко всяка мисъл за пътуване през нощта.
Сандра не пожела да спори. Тя не взе участие в приготвянето на вечерята, както правеше обикновено, само отиде на малка могилка над лагера и остана там — малка, тъничка, духната от вятъра фигурка, цялата обърната в слух. Отказа да се храни, не затвори очи, цяла нощ остана на могилката.
Сега, когато те изкачиха високия хълм до върха, където се издигаше така наречената кула, тя все още беше под влиянието на същия унес. Стоеше встрани от другите, отметнала глава назад, загледана нагоре към върха на кулата, и слушаше с всяка частица от тялото си.
— Това изобщо не ме вълнува — каза Йоргенсон. — Какво намира в него?
— Това изобщо не те вълнува — намеси се Мелиса, — защото нямаш душа. Каквото и да приказваш, това си е музика, само че най-малкото е странна музика. Аз обичам танцова музика. Някога много танцувах. На тази музика не може да се танцува.
— Страхувам се за Сандра — каза Мери на Лансинг. — Тя не се е хранила и не е спала, откакто чухме първите акорди на тази музика. Какво да правим?
Лансинг тръсна глава.
— Остави я засега. Може и да излезе от това състояние.
Когато вечерята беше готова, Мелиса взе чиния с храна за Сандра и я накара да яде, но тя не хапна почти нищо и не каза нито дума.
Седнал до огъня с поглед към жената, чийто силует се очертаваше на фона на вечерното небе, Лансинг си спомни с какво вълнение тя очакваше да стигне до пеещата кула. През тази първа нощ, когато нощуваха вън от страноприемницата, тя каза:
— Ще бъде прекрасно. Много се надявам. В тоя свят има толкова малко красиви неща. Това е един свят, лишен от красота.
— Ти живееш за красотата — каза й той.
— О, това е наистина така. Днес през целия следобед се опитвах да съчиня поема. Тук има нещо, от което може да излезе поема — самият елемент на красотата идва от място, което е много некрасиво. Но аз не успях да я подхвана отначало. Зная какво трябва да кажа, но мисълта и думите не вървяха ръка за ръка.
Сега, когато стоеше край огъня и я гледаше, така обладана от музиката, както никой друг, той си мислеше дали е напреднала в своята поема.
Йоргенсон каза на Юргенс:
— Когато бяхме в страноприемницата, ти предложи да тръгнем на север. Предупредиха ни да не вървим на север. Ти каза, че се отнасяш подозрително към всяко предупреждение и че ако някой предупреди някого да не тръгва в определена посока, той трябва да тръгне точно натам. Винаги има опити, твърдеше ти, целящи човек да се откаже от своето търсене.
— Точно така — кимна Юргенс. — Мисля, че в това има здрав разум.
— Но ние тръгнахме на запад, а не на север.
— Ние поехме път към известното, а сега ще тръгнем към неизвестното. Сега, след като стигнахме до кулата, ще свием на север и ще хвърлим поглед към Хаоса.
Йоргенсон погледна въпросително към Лансинг и Лансинг му кимна.
— Точно това ми се въртеше в главата. Имаш ли възражения?
Йоргенсон поклати глава от затруднение.
— Мисля си — промълви Мелиса, — какво ли представлява Хаоса?
— Може да бъде всичко — отговори Лансинг. — Не ми звучи много приятно.
— Искаш да кажеш, че се боиш от него?
— Да, така е. Страхувам се от него.
— Хората влагат различен смисъл в едно и също нещо — каза Мери. — За нас Хаоса може да бъде едно, а за други хора — нещо съвсем друго. Различните в културно отношение групи имат различни понятия.
— Хващаме се за сламка — рече Йоргенсон. — Стискаме отчаяно, безсмислено. Първо се хванахме за куба, после за града. Сега се вкопчихме в пеещата кула и Хаоса.
— Продължавам да мисля, че кубът е важен — каза Мери. — Още имам чувството — засега не мога да се освободя от него — че пропуснахме нещо с куба. Бригадния генерал мислеше, че най-важен е градът, но той беше прекалено очевиден, прекалено явно ни заблуди. За всеки беше напълно естествено да очаква отговор от града. — Тя се обърна към Йоргенсон: — Вие не намерихте отговора там, нали?