— Открихме само празни стаи, прах покриваше всичко. Четиримата изчезнали може и да са намерили отговора — може би затова не се върнаха. Вие намерихте повече от нас — вратите и необикновените машини. И все пак те не ви дадоха нищо, те са без значение.
— Не са съвсем без значение — възрази Мери. — Те ни разказаха за жителите на града. Това са изключително умни и учени хора с технологична нагласа, големи майстори в работата си. А това, което открихме, показва къде са отишли — в други светове.
— Както ние дойдохме в друг свят?
— Точно така — потвърди Юргенс. — С едно изключение: те са заминали по собствено желание. — И сега дърпат нас.
— Не можем да бъдем сигурни — възрази Лансинг. — Някой или някаква организация, както казваш, ни дърпа, но ние не знаем кой е той.
— Тоя опит — подхвана Мери, — едва ли е напълно непознат за теб. Ти си бил точно такъв пътешественик. По собствено желание си преминавал в други светове, пътувайки във времето.
— Вече не съм — поклати глава Йоргенсон. — Загубих дарбата си. На това място моите способности нямат сила.
— Може би трябва да се концентрираш върху това как си действал, върху механизма как си го правил. Какво си казвал, как си постъпвал, как е бил настроен умът ти.
Йоргенсон кресна в лицето й:
— Да не мислиш, че не съм опитвал? Опитах, когато бяхме в града.
— Да, той се опита — кимна Мелиса. — Видях, че се опита.
— Само да можех! — въздъхна Йоргенсон. — Само да можех, щях да се върна във времето от оная епоха преди още градът да се превърне в пустиня, когато хората са били тук и всеки е вършел своята работа.
— Щеше да бъде прекрасно! — възкликна Мелиса. — Нима не виждате?
— Да, виждаме, би било прекрасно.
— Ти не вярваш в пътуването ми през времето — рече предизвикателно Йоргенсон.
— Не съм казал такова нещо — поклати глава Лансинг.
— Да, не си. Не си го казвал с толкова много думи.
— Виж какво — ядоса се Лансинг. — Не се опитвай да раздухаш кавга. Имаме си достатъчно неприятности на главата. Не можем да продължим пътя си с лични конфликти. Ти каза, че си пътувал във времето и аз не го оспорвам. Хайде да спрем до тук, а?
— Много добре — рече Йоргенсон, — само си затваряй човката.
С голямо усилие над себе си Лансинг премълча.
Мери каза:
— Насочихме се към онова, което открихме. Много се надявах, че кулата ще ни даде отговора.
— Тя не ни даде нищо — рече Йоргенсон. — Тя е също като всичко друго.
— Може да стане нещо със Сандра — каза Юргенс. — Музиката я изпълва. След време…
— Това е само тънък трептящ звук — забеляза Йоргенсон. — Не виждам какво намира в него.
— Сандра идва от артистичен свят — каза му Мери. — Тя е свикнала с естетични неща, които в другите светове са слабо развити. Музиката…
— Ако това е музика.
— Музиката сигурно й говори нещо — каза Мери, без да се смути от прекъсването. — След време тя ще дойде и ще ни разкаже какво е чула.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Но тя не дойде да им разкаже. Едва се бе докоснала до храната. Не отказваше да говори, но фразите й бяха кратки и неразбираеми. За четиридесет и осем часа през първите две денонощия тя остана права, заслушана в музиката, без да обръща внимание на своите другари по съдба, дори без да обръща внимание на самата себе си.
— Само си губим времето — оплака се Йоргенсон. — Трябва да тръгнем на север. Хаоса, ако го открием, каквото и да представлява, може да ни каже нещо. Не можем да киснем тук вечно.
— Не искам да вървя на север — изпищя Мелиса. — Страхувам се от Хаоса.
— Мръсна кучка — рече Йоргенсон. — Дори не знаеш какво е Хаоса, а се боиш от него.
— Тези приказки няма да ни доведат до никъде — каза Лансинг. — Заяждането не помага. Хубаво е да поговорим, разбира се, но не трябва да крещим един срещу друг.
— Не можем да тръгнем и да оставим Сандра — каза им Мери. — Тя е с нас от самото начало. Никога няма да я зарежа.
— Северът не е единствената посока, в която можем да тръгнем. Казаха ни, че може да стигнем до нещо, наречено Хаос, но можем да намерим нещо по-далеч на запад. В първата страноприемница чухме за куба и за града, нищо повече. Във втората страноприемница научихме за кулата и Хаоса. Собствениците не са много щедри в сведенията си. Имаме карта, но тя е безполезна. Показва само пътя от града през Злата земя, нищо друго. На нея не е отбелязана нито втората страноприемница, нито кулата.
— Може би те ни казаха всичко, което знаят — възрази Лансинг.