Заключението беше, според него, че е изигран и то майсторски изигран или от самия Джексън, или от някой друг, който пипаше чрез Джексън. Струваше му се, че Джексън не беше толкова лукав, а може би и не чак толкова енергичен да го изиграе сам, макар че нямаше начин да разбере със сигурност. С човек като Джексън нищо не можеше да бъде сигурно.
А ако е бил измамен, без значение от кого, каква ли беше целта?
Отговор не намери. Нищо такова, което да има смисъл. Нищо в тая случка нямаше смисъл.
Може би начинът да превъзмогне станалото беше да забрави тая история, да не й обръща вече внимание. Но можеше ли да го направи, можеше ли да принуди себе си да продължава линията на бездействие? До края на живота си щеше да си мисли за какво беше всичко това, до края на живота си щеше да се чуди какво би станало, ако беше отишъл на адреса върху ключодържателя и беше направил онова, което му каза монетният автомат. Той стана, напипа бутилката и вдигна чашата да си налее уиски, но не си наля. Остави бутилката и занесе чашата на кухненската мивка. Отвори хладилника, извади от него полуготова храна — телешко с макарони и я пъхна във фурната. Потръпна при мисълта за поредното ядене телешко с макарони, но какво да се прави? Наистина в такова време не можеше да очаква гастрономическа вечеря.
Той отиде до външната врата и вдигна вечерния вестник. Потънал дълбоко в канапето си, той запали лампата и отгърна вестника. Имаше малко новини. Конгресът още се пипкаше с разходите за контрола над въоръжаването и президентът предупреждаваше отново за тежките последствия, в случай че Конгресът не утвърди огромния военен бюджет, който искаше той. Асоциацията на родителите и учителите още вдигаше вой до небесата за насилието по телевизията. Открити бяха още три неща, които предизвикват рак. Мистър Дитерс пак беше подпалил Дагууд — сякаш малкият дявол се беше вселил в него. На страницата за мнения беше отпечатано писмо със справедливо възмущение от факта, че някой беше пропуснал да включи кръстословица.
Когато телешкото с макарони беше готово, той го изяде като че просто го опитваше — напъха го в устата си, защото това беше храна. Той извади за десерт двудневен малък кейк и остана на кухненската маса да си изпие кафето. Докато пиеше втората си чаша, той се сети какво щеше Да направи. В себе си той здравата се стараеше да отхвърли нещо, което щеше да направи, няма значение какво, искаше да го отхвърли, защото не беше сигурен дали си струва да го направи и с това отговаряше на досадното съмнение, което го човъркаше. Ала въпреки съмнението той щеше да го стори, знаеше твърдо, че в края на краищата щеше да го направи. Той никога не би могъл да живее в мир със себе си, ако не постъпеше така, до края на живота си щеше да мисли какво е пропуснал. Стана от кухненската маса и отиде в спалнята да вземе ключовете от колата си.
ГЛАВА ПЕТА
Сградата се издигаше на крайна улица извън стария делови квартал, който беше изгубил икономическия си блясък преди няколко години. Човекът мина по другата страна на улицата две преки по-нататък и в началото на една уличка видя някакво куче да разглежда три консервни кутии в боклука. То вероятно се опитваше да познае коя от трите ще е най-изгодно да обърне.
Когато Лансинг опита по-големия ключ в ключалката на външната врата, бравата се отключи леко и той влезе вътре. Един дълъг, слабо осветен коридор се простираше по цялата дължина на сградата. Той откри без затруднение стая номер 136. Малкият ключ се превъртя също така лесно, както и големият и той влезе в стаята. Вътре бяха наредени до стената дванайсет монетни машини. Петата отляво, беше му казала преди няколко часа машината, с която разговаря. Той започна да брои отляво и тръгна през стаята срещу номер пет. Като порови из джоба си, той извади единия от сребърните долари и го пусна в процепа. Машината подскочи като жива и щракна пред него, когато дръпна лоста. Шайбата се завъртя с оная бясна скорост, която се среща само в старите раздрънкани монетни автомати. Едната шайба спря, другата подскочи и падна, третата забави и внезапно закова. Лансинг видя, че знаците, които се показаха върху трите скали, бяха едни и същи. Машината са закашля и порой от златни монети с големината на долар рукна от улея за изплащане на печалбите. Те напълниха кутията и западаха по пода с изобилието на златен потоп, като продължаваха да бликат от гърлото на автомата. Някои от монетите падаха напречно и се търкаляха по целия под като бляскави колелца.