— Усещам враждебност — произнесе Г.
— Вие сте дяволски прав, ако усещате враждебност — аз съм враждебно настроен. Отстранихте четирима от нас.
— Вие имахте късмет — произнесе А. — Най-често отстраняваме цялата група. Но не с нещо, което правим. Те отпадат поради грешки, заложени в самите тях.
— А хората от лагера? От лагера на бежанците близо до пеещата кула?
— Те са несретници. Пречупиха се. Пречупиха се и потънаха на дъното. Вие двамата не се пречупихте. Затова сте тук.
— Ние сме тук, защото Мери винаги вярваше, че отговорът е скрит в куба — каза Лансинг.
— И със силата на нейната вяра вие решихте загадката на куба — произнесе А.
— Така е — съгласи се Лансинг. — Тогава защо съм тук, ако трябва да бъдем искрени? Защото се мъкнех с Мери?
— Ти си тук, защото през целия път вземаше правилни решения.
— При Хаоса взех погрешно решение.
— Мислим, че не е така — произнесе В. — Критерият на оцеляването, колкото и да е важен, не винаги определя правилното решение. Съществуват решения, които пренебрегват оцеляването.
Отпуснат върху стъпалата на Мери, Душещия бързо заспа.
— Вие вземате морални решения — разсърди се Лансинг. — Вие сте велики генератори на идеи. И то с такава сигурност! Кажете ми само, кои сте вие, по дяволите? Последните оцелели от човечеството, които живеят в този свят?
— Не, не сме такива — произнесе А. — Ние даже не можем да твърдим, че сме хора. Нашият дом е на една планета в далечния край на галактиката.
— Тогава защо сте тук?
— Не зная дали можем да ви обясним така, че да го разберете. Във вашия език не съществува дума, която напълно да обяснява какви точно сме ние. Поради липса на по-точни думи можете да мислите за нас като за социални работници.
— Социални работници! — възкликна Лансинг. — В името на бога! Докъде стигнахме! Човечеството има нужда от социални работници! Паднали сме толкова ниско в галактическото гето, че имаме нужда от социални работници!
— Казах ви — подхвана А, — че изразът не е съвсем точен. Нека да разгледаме въпроса така: в границите на галактиката съществуват няколко интелигентни вида, които имат възможностите на вас, хората. Въпреки това ако не се направи нещо, вие отивате към изчезване, всички вие. Даже такава велика цивилизация, която някога е съществувала в този алтернативен свят, е изчезнала. Лудостта — икономическа, политическа — я е довела до гибел. Ти, Лансинг, знаеш много добре, че ако някой натисне копчето, твоят свят също ще бъде унищожен. Ти, мис Оуен, живееш в свят, който е тръгнал към големи нещастия. Един ден много скоро империите ще рухнат и ще минат хиляди години, за да израснат върху останките им нови цивилизации, ако това изобщо стане. Дори и да стане, това може да е по-лоша цивилизация от оная, която познавате. На всички алтернативни светове катастрофите прозират под една или друга маска, Човешкият род взе лош старт и не е станал по-добър с нищо. Той е осъден от самото начало. Решението, както го виждаме ние, е да се свика набор от подбрани индивиди, взети от всички алтернативни светове, като създадем поколението на новото начало и втория шанс.
— Казахте „да се свика набор“ — рече Лансинг. — Аз не бих нарекъл това „свикване на набор“. Вие ни изтръгнахте от нашите светове. Направихте ни впечатление. Доведохте ни тук и без да ни кажете нищо, по ваш начин ни накарахте да се трепем в тази глупава ваша изпитателна арена, за да видите какво правим, да ни наблюдавате през цялото време и да разберете как реагираме, като си вадите заключения за нас.
— Щяхте ли да дойдете, ако ви бяхме помолили? Щяхте ли да се запишете като доброволци?
— Не, нямаше да го направя — каза Лансинг. — Нито пък Мери, струва ми се.
— В цялото множество от светове — произнесе Б, — ние имаме агенти и доброволци. Ние вземаме хората, които искаме, онези, за които мислим, че имат шанс да минат през изпитанието. Не вземаме просто някого, ние сме много взискателни. От много години сме избрали няколко хиляди души, които според нас са най-пригодени да изградят едно общество със съвсем нов вид хора. Правим това, защото ни се струва, че за галактиката ще е голяма загуба да изчезнат хората от вашия вид. След време, като работите с други разумни същества, вие ще спомогнете за образуването на галактическо общество, едно общество извън всяко съвременно въображение. Чувстваме, че разумът може да бъде венец на търсещата наслуки еволюция, че не може да се открие нищо по-добро. Но ако разумът рухне под собствената си тежест, както той загива не само тук, но и навсякъде, тогава еволюцията ще се обърне слепешком към някое друго съчетание от фактори на оцеляването, тогава идеята за разума може да изчезне завинаги.