— Едуард — каза Мери, — може би има смисъл в това, което казва той, в това, което те направиха.
— Даже и така да е — рече Лансинг, — но не ми харесва начинът, по който постъпиха.
— Това може би е единственият път — каза Мери. — Както казват те, никой не би се записал. Тези, които биха го сторили, вероятно няма да са от най-подходящите.
— Радвам се да разбера, че отивате към възприемане на нашата гледна точка — произнесе А.
— Какво друго ни остава? — попита огорчено Лансинг.
— Нищо — произнесе Б. — Ако искате, вие сте свободни да се върнете в света, от който току-що дойдохте.
— Не искам това — рече Лансинг, като си мислеше за лагера на бежанците в речната долина. — Сега да поговорим за нашите…
Той прекъсна онова, което искаше да каже. Ако трябва да се върнат в своите светове, това ще рече, че той и Мери не могат да бъдат заедно. Той намери пипнешком нейната ръка и силно я стисна.
— Искаш да ни попиташ дали можете да се върнете във вашите светове — произнесе Г. — Съжалявам, но не можете да се върнете.
— Няма значение къде ще отидем, щом като аз и Едуард оставаме заедно — каза Мери.
— Добре, тогава — произнесе А, — разбрахме се. Много се радваме, че получихме съгласието ви. Когато сте готови за тръгване, можете да минете през вратата в левия ъгъл. Тя не води към света, който току-що напуснахте, а към един съвсем нов свят.
— Към друг алтернативен свят? — попита Мери.
— Не. Тя води към една планета, подобна на Земята, която се намира далеч от тук. Когато погледнете към нощното небе, ще видите странни звезди и съзвездия, непознати за вас. Вече споменахме за втория шанс — една чисто нова планета, на която отивате с този втори шанс. Там има само един град, всъщност не точно град, а университетско градче, което изцяло се състои от университети. Там ще учите неща, които знаете и ще седите в аудиториите да научите неща, които не знаете. Може би за повечето от тези неща нито сте чували, нито сте помисляли. Това ще продължи много години, може би през целия ви живот. Най-подир, може би след столетие, една високо интелигентна и образована група, снабдена с повече и по-добри инструменти, отколкото която и да било земна цивилизация е имала преди, съвсем естествено ще започне да формулира световното общество. Засега е твърде рано да го направим. Има много неща, които трябва да се знаят, много начини за възприемане и изучаване, трябва да се разгледат много гледни точки, преди да стане това. Докато се учите няма да сте подложени на икономическо напрежение, макар че с течение на времето общността трябва да развива икономическа система. В момента сме се погрижили за всичко. От вас искаме само да се учите и да използвате времето си, за да станете пълноценни хора.
— В други светове вие също щяхте да се грижите за нас — каза Лансинг.
— Възмущава ли ви това?
— Мисля, че го възмущава — каза Мери, — но ще му мине. С времето ще му мине.
Лансинг стана от стола, с него стана и Мери.
— През коя врата казахте? — попита Мери.
— Там има само една врата — показа й А.
— Имам още един въпрос преди да тръгнем — рече Лансинг. — Кажете ми, ако обичате, какво е Хаоса?
— Във вашия свят имате Китайска стена — произнесе Г.
— Да, предполагам, че тя съществува в двата свята — в света на Мери и в моя.
— Хаоса е изкуствено издигната Китайска стена — произнесе Г. — Построяване на нещо съвсем глупаво. Това беше последната и най-голяма лудост, направена от хората на миналото върху тази планета. Тя допринесе за тяхното западане. Пълното обяснение е много дълго.
— Разбирам — рече Лансинг и се обърна към вратата.
— Ще го приемете ли като нетактичност, ако ви кажем, че тръгвате с цялата ни благословия? — попита А.
— Не — отвърна Мери. — Благодарим ви за вашата любезност и за втория шанс.
Те тръгнаха към вратата, ала преди да я отворят се обърнаха и погледнаха назад. Четиримата още седяха в една редица на кушетката и белите им, слепи, подобни на черепи лица гледаха след тях. Лансинг отвори вратата и двамата минаха през нея.
Те се озоваха на една морава, а в далечината се виждаха иглите и кулите на университета, където биеха вечерните камбани. Хванати ръка за ръка, те тръгнаха към втория шанс на човечеството.