Заставам на четири крака и вирвам задница подканващо. Знам, че не може да устои на задника ми. Когато гледа към него, лицето му придобива странно изражение. Диво. Устата му се свива, очите му се втвърдяват. Понякога извръща поглед рязко встрани.
Но винаги поглежда пак.
Силно, бързо, жадно - като мен.
Вярвам, че е разкъсван от желание. Не разбирам това. Желанието е всичко. Между животни няма разум. Няма правилно и грешно.
Похотта е всичко. Удоволствието е начинът на живот при зверовете.
- Още! - казвам. - Върни се в леглото!
Отне ми известно време да науча езика на това прелестно нещо, но всъщност го усвоих бързо, въпреки че някои работи от него ми убягват. Той твърди, че поначало съм го знаела, но съм го забравила. Казва, че ми е отнело седмици, за да си го върна. Не знам какво са „седмици“. Той казва, че са начин да се отбелязва ходът на времето. Не ме е грижа за тези неща. Той често говори глупости. Пренебрегвам ги. Затварям устата му с моята. Или с гърдите си, или с други части. Действа всеки път.
Той ми хвърля поглед и за миг си мисля, че съм виждала този поглед и преди. Но знам, че не съм, защото не бих могла да забравя такова божествено създание.
- Яж! - ръмжи той.
- Не искам храна - ръмжа в отговор. Измори ме да ме кара да ям. Пресягам се към него. Аз съм силна. Тялото ми е сигурно. Но този красив звяр е по-силен от мен. Наслаждавам се на силата му, когато ме повдига върху себе си, когато ме държи надолу и ме изпълва, когато е зад мен и изтласква надълбоко. Той не познава ограничения. Аз задрямвам понякога, но него никога не съм го виждала да спи. Аз го искам непрестанно и той винаги е способен да ме задоволи. Той е неуморим.
- Искам още. Теб. Ела тук! Сега! - задникът ми отново се вирва. Нагоре.
Той се взира.
Проклина.
- Не, Мак - казва.
Не знам какво означава „Мак".
Но знам какво означава „не".
И не ми харесва.
Цупя се. Но цупенето бързо преминава в усмивка. Знам една тайна. За звяр със сила като неговата самоконтролът му по отношение на мен е слаб. Научих това за времето, което прекарахме заедно. Навлажнявам устни, поглеждам го, а той издава дълбоко в гърлото си онзи груб, ядосан звук, от който кръвта ми става гореща, гореща, гореща. Защото всеки път щом го издаде, знам, че ще ми даде каквото искам.
Той не може да ми устои. Това го притеснява. Той е странно животно.
Похотта е всичко, казвам му отново и отново. Опитвам се да го накарам да разбере.
- В живота има нещо повече от похот, Мак - казва той грубо отново и отново.
Ето, отново тази дума „Мак“. Толкова много думи не разбирам. Уморявам се да говоря. Изключвам го.
Той ми дава каквото искам. После ме принуждава да ям... скучно! Угаждам му. С пълен корем ставам сънлива. Оплитам тяло с неговото. Но когато го правя, похотта ме обзема отново и не мога да спя. Претъркулвам се върху него, яхвам го, гърдите ми се люлеят над лицето му. Очите му блясват и аз се усмихвам. Той ме притиска под себе си след гладко и грациозно претърколване, протяга ръцете ми над главата ми и се взира в очите ми. Аз притискам хълбоци нагоре. Той е твърд и готов. Винаги е твърд и готов.
- Не мърдай, Мак! По дяволите, няма ли да застанеш мирно?
- Но ти не си в мен - оплаквам се.
- И няма да бъда.
- Защо не? Ти ме искаш.
- Нуждаеш се от почивка.
- Почивка после.
Той затваря очи. На челюстта му един мускул трепти. Отваря очи. Те блестят като арктическа нощ.
- Аз се опитвам да ти помогна.
Аз се извивам към него.
- А аз се опитвам да ти помогна да ми помогнеш - обяснявам търпеливо. Моят звяр е глупав понякога. Той ръмжи и заравя лице във врата ми. Но не го целува или гризва. Изгрухтявам недоволството си.
Когато отново вдига глава, има маска на безчувственост, която не обещава още от това, което искам. Ръцете ми продължават да са в неговите. Удрям му една глава.
Той се смее и за момент мисля, че съм спечелила, но той спира и казва: „Спи!" със странен глас, който сякаш отеква с много гласове. Гласът притиска черепа ми. Знам какво е това. Този звяр владее магия.
Аз също имам магия на едно място в главата си. Притискам се силно към него, защото искам това, което той има, а той няма да ми го даде. Ядосва ме това, че се съпротивлява, ето защо се притискам в него и се опитвам да го накарам да направи това, което аз искам. С моята магия търся слабост у него, за да я използвам срещу му така, както той се опитва да използва моята. Тогава нещо отстъпва и внезапно вече не съм сгушена насред удоволствието, породено от коприната под гърба ми и от мъжа пред мен, а...