Аз съм в преддверието на църквата и около мен са Ънсийли принцовете. Те ме режат на части, изтръгват вътрешностите ми и ги пръскат по улицата, оставяйки черупка от жена, торба от кожа и кости. И ужаса от това. Боже, ужасът да се гледаш, докато всичко, което знаеш за себе си, бива изтръгнато и унищожено, не просто загубата на власт върху тялото ти, а власт върху ума ти, изнасилване в най-дълбокия, в най-пъкления смисъл на думата, но чакайте...
Има искра.
Вътре в тази изпразнена жена има място, което те не могат да докоснат. У мен има повече, отколкото те мислят. Нещо, което никой и нищо не може да ми отнеме.
Те не могат да ме пречупят. Няма да спра. Аз съм силна. И никога няма да си отида, докато не получа това, за което дойдох.
Може да бях изгубена за малко, но никога не съм изчезвала напълно.
Коя си ти, мамка му?
С тежко вдишване се изправям в леглото и очите ми се отварят -като съживяване, след като съм била мъртва и погребана в ковчег.
Аз съм Мак.
И се върнах.
ВТОРА ЧАСТ
Един от преподавателите ми по психология в колежа твърдеше, че всеки избор, който правим в живота, се върти около желанието ни да се сдобием с едно нещо - секс.
Привеждаше доводи, че е примитивен, неизменим биологически императив (по този начин извиняващ честата идиотщина на човешката раса?). Казваше, че от облеклото, което един човек избира сутрин, до храната, която купува, и забавленията, които търси, в самия корен на всичко е нашата истинска цел да привлечем партньор и да бъдем изчукани.
Мислех, че е задник, вдигнах ръка с перфектния си маникюр и му го казах с надменно презрение. Той ме предизвика да го оборя. Мак
1.0 не можа.
Но Мак 4.0 може.
Със сигурност, голяма част от живота ни е свързана със секса. Но трябва да се издигнете високо и да погледнете на човешката раса от птичи поглед, за да видите голямата картина, нещо, което аз не можех да постигна, когато бях деветнайсетгодишна красавица в розово и перли. Потръпвам. Точно какъв тип партньор съм се опитвала да привлека тогава? (Не очаквайте да анализирам склонността на Мак
4.0 към черно и кръв! Разбирам го и нямам нищо против.)
Е, каква е голямата картина относно страстта ни към секса?
Не се опитваме да се сдобием с нещо. Искаме да се почувстваме живи, пламтящо живи, да усетим нещо наелектризиращо, наситено. Добро. Лошо. Удоволствие. Болка. Дайте го - всичкото!
Предполагам, че за хора, които живеят на дребно, доста от тези неща може да се намерят в секса.
Но тези, които живеем мащабно, се чувстваме най-живи, когато удряме въздуха с юмрук и с хладна усмивка показваме на Смъртта среден пръст.
От дневника на Мак
Шест
Бях бясна.
Имах толкова много оплаквания, че не знаех откъде да започна.
Бях вбесена да вървя. Или по-скоро, вбесена да седя, оплетена в пурпурни чаршафи, които миришеха така, сякаш някой е провел сексмаратон.
Този някой бях аз.
И това ме правеше още по-бясна.
Точно когато мислиш, че животът е станал толкова скапан, че повече няма накъде, той става още по-скапан. Леле, Мак не получава правото да избира с кого да прави секс. Сбогом срещи, флиртове, създаване на онзи специален момент! Чукат ме до загуба на съзнание, а после, когато съм паднала толкова ниско, колкото е възможно, ме чукат, докато си върна разсъдъка. Въпреки че и след милион години не бих признала такова нещо на този мъж, който без съмнение се чувстваше неописуемо самодоволен, че само със силата на сексуалността си ме е спасил от безмозъчното състояние, до което множество Ънсийли Секс-до-смърт-Фае трябваше да ме доведат с ритници и писъци.
Ако познавах достатъчно добре Джерико Баронс, той най-вероятно вървеше и се чувстваше така, сякаш неговият член е най-огромното, най-великолепното, най-съвършеното и най-важното нещо под слънцето.
Което... трепнах... бегло си спомнях да съм му казвала веднъж или два пъти. Е... може би няколко пъти.
Ръмжейки, дръпнах чаршафите върху гърдите си. Животното, което бях напоследък, не беше ме напуснало. То все още беше в мен и щеше да бъде винаги. Бях доволна. Приветствах неговата дива природа. Розовата Мак имаше нужда от добра доза диващина. Светът навън беше див.
Бях хладно доволна, че съм жива, доволна, че съм преживяла още един ден, без значение какви методи бяха използвани за постигането на тази цел. Също така кипях, бясна на всички, които бях срещнала, и на всичко, което ми се беше случило от момента, в който напуснах Ашфорд, Джорджия.