Избутах го и се вгледах в него. Усещах силна сексуална възбуда да се излъчва от него, но не повече отколкото от кой и да е мъж. Отново заигра мускул на челюстта му. Възможно ли беше да не се заглушава? Бях чувала, че ако поемеш определени отрови и не умреш, придобиваш имунитет. Бях ли изпила достатъчно отрова от Фае?
- Отзаглуши се! - настоях.
- Аз. Не. Съм. Заглушен.
Колко вбесен звучеше!
- Лъжеш! - можеше ли да е истина? Дали всичко, което бях преживяла, не ме беше имунизирало срещу сексуалната принуда на Фае?
- Не, МакКайла.
- Не ти вярвам - нямаше отново да бъда успокоена до глупост да вярвам в нещо, което не е истина, за да бъде използвано срещу мен.
- Аз също не бих повярвал. Никой човек не се е връщал, след като е направен При-я, и въпреки че се радвам за възстановяването ти от това, което ти беше причинено, не съм щастлив, че сега трябва да се състезавам за теб без обаяние, без величието на рожденото ми право. Те бяха Ънсийли, МакКайла, най-нечистите от нечистите, най-мрачните от моята раса, извращенията. Аз съм Сийли и ние сме неизмеримо различни. Надявах се някой ден, когато ми се довериш, да ми позволиш да споделя с теб екстаза да бъдеш с някого като мен. Без болка, МакКайла, и без цена. Сега това не може да се случи.
Нямаш представа колко прелестно можеше да бъде преживяването, а вече никога няма да разбереш.
- Глупости! - казах. Игри отвъд игрите. Това беше вече целият ми живот. Лъжеше ли ме само за да може да ме хване в засада, когато най-малко очаквам?
- Ти изстрада пълната, незаглушена сила на трима Ънсийли принцове. Те са били в теб. Невъзможно е да се предскаже всичко, което може да са ти причинили.
- Четирима - озъбих се. - И не ми напомняй къде бяха! Пределно съм наясно.
Очите му се свиха до малки цепки и блеснаха с нечовешки огън.
- Четирима? Имало е четирима? Кой беше четвъртият? Баронс? Кажи ми!
Трепнах. Тази мисъл не ми беше хрумнала. Четвъртият, който беше останал скрит от мен, беше четвъртият Ънсийли принц. Нали? Четвъртият беше Фае. Нали? Всичките ми способности на шийте зрящ бяха напълно умъртвени от яденето на Ънсийли плът предишната нощ. Бях го направила заради увеличената сила на Фае, за да мога да избягам от бунтовете и да стигна до безопасно място. Честно казано, не можех да се закълна, че четвъртият беше Фае. Можех само да кажа, че беше силно сексуален.
Защо беше запазил лицето си скрито? Единственото, което бях видяла от него, беше кожа, мускул, татуировка.
Татуировка.
- Не би могъл да е Баронс. Той беше в Шотландия онази нощ.
Гневът на В'лане замрази въздуха. Температурата падна толкова
рязко, че следващото вдишване прогори дробовете ми.
- Не през цялата нощ, МакКайла. Ритуалът на Келтърови за поддържане на стените между световете беше саботиран. Каменният кръг, в който се извършват свещените ритуали от деня, когато беше договорена Спогодбата между моята кралица и вашия човек Келтар, беше унищожен, изместен от свят на Фае. Баронс е видян за последно в полунощ на Сауин. Лесно би могъл да стигне до Дъблин преди изгрев.
Ох! Тогава защо не беше дошъл за мен незабавно? Защо не ме беше проследил по дамгата, която беше поставил на тила ми, и не ме беше спасил? Освен това, колко време му беше отнело да ме спаси от ада ми в манастира? Спомените ми от тези ранни дни бяха силно замъглени.
- Бароне не се мотае с Ънсийли или с ЛГ. Те не го харесват повече от теб.
- Нима? - шарените очи на В'лане се присмиваха.
- Напомни ми - казах с язвителна сладост - защо е така? - Никога не ми беше казвал и не мислех, че ще ми каже и сега. Но аз щях да открия по един или друг начин. Щях да открия всичко по един или друг начин.
Трябваше да обмисля това, което казваше В'лане. В моя непредсказуем, често необясним свят трябваше всичко да обмислям. Баронс не само имаше някакво споразумение със Сенките, той имаше огромно количество знания за невижданата от хора, защото винаги е била затворена, Ънсийли половина от расата на Фае. Той беше много по-стар, отколкото можеше да бъде човек, и наскоро го бях хванала да излиза от Среброто, което държеше в кабинета си в книжарницата, а в ръцете си носеше жена, която беше жестоко убита.
Каква евентуална причина можеше да има Баронс да ме превърне в При-я, а после да ме върне? Заради възможността да се направи на герой? За да се втурне и да спаси положението, надявайки се да си осигури сляпата ми вяра веднъж и завинаги? Не само че не беше станало, но защо просто не ме беше оставил При-я и не ме беше използвал? Можеше да спре по средата с усилията си да поправи разсъдъка ми, да ме остави в умствено увреденото, но все пак функционално състояние на При-я за неограничено време, а аз щях да върша всичко, което поиска, за да продължа да получавам секс. Щях да се влача из целия свят в търсене на Мрачната книга, роб на всяка негова заповед.