- Ще го използвам добре - казах на купчината черна кожа, увенчана с огърлица от метални черепи. - Обещавам! - сгънах ножчето и го пъхнах в ботуша си.
Следващият ми трофей беше парче жива Ънсийли плът, която намерих да шляпа по улицата. Нямах представа откъде беше дошла, как или защо, но със сигурност можеше да се окаже полезна. Поглъщането на Ънсийли плът не само правеше средния човек способен да вижда Фае като всеки шийте зрящ (включително по рождение невидимите Сенки), то също даваше суперсила и усилваше сетивата, способността да се упражняват черна магия и чудодейни целебни сили.
Използвах новото джобно ножче, за да нарежа парчето, после се отбих в един претършуван магазин, откъдето отмъкнах няколко бурканчета с детски храни, измих ги и фокус-мокус! - имах нов запас Ънсийли суши, ако ми потрябваше. Ако, разбира се, попаднех в достатъчно бедствена ситуация, за да: А) имам желание да пожертвам талантите си на шийте зрящ, които изглежда растяха със скокове; Б) отново да бъда уязвима към собственото си копие, което възнамерявах да си върна до края на деня, каквото и да станеше; В) да имам желание отново да сложа някаква част от каквото и да било Ънсийли в устата си. Бях получила повече, отколкото някога бях желала.
Потреперих. Интересно, изглежда бях излекувана от растящата си пристрастеност да ям Ънсийли плът. Огледах бурканчетата и гърчещото се съдържание в тях с погнуса.
Но все пак оръжията са оръжия, а всички оръжия са добри оръжия.
Скоро след това бях в леко очукан „Рейнжд Роувър Спорт“. Изтърсих обвивките от него и нежно положих седалката, заедно с розово мече и блузка, на която пишеше „Аз □ тате", под един безжизнен дъб.
Отправих се към манастира, като карах предимно встрани от пътя, защото голяма част от него беше задръстена от изоставени коли. Дъвчех протеинови закуски, докато карах, и периодично спирах на бензиностанции и супермаркети, за да зареждам багажника на роувъра с вода, храна, батерии, веднъж и с пластмасови туби с бензин, които вече бяха заредени и които взех със смесени чувства. Трябваха ми и бях благодарна. Но нямаше как да пропусна купчината протрити работни панталони, имплант за бедрена става, ирландски рибарски пуловер и ботуши до трите туби. Дали бащата беше излязъл твърде скоро преди мръкване за бензин, за да не спре семейният генератор? Дали още го чакаха някъде, свити в мрака?
Около час след като напуснах града, видях нещо много странно. Първоначално от разстояние го сбърках с много голям, ниско летящ, странен самолет. Но когато приближих, видях, че беше Ънсийли ловец, вкопчен в битка с някакво друго Фае, което никога не бях виждала. Двете същества удряха въздуха с масивните си крила и се разкъсваха едно друго със зъби и нокти.
Дали Ънсийли се биеха помежду си, или това беше Сийли, което се биеше с Ънсийли? Дали Ловците отново бяха пазители на законите на Фае, както са били преди цяла вечност?
Не знаех и не ми пукаше. Исках само да мина незабелязана под техния радар. Ловците ловуват шийте зрящи. Дали излъчвах предателска миризма? Беше късно да се връщам назад, трябваше да продължа напред, затова задържах дъх и промърморих молитва до всяко божество, за което можех да се сетя, тези Фае да са твърде заети с боя си, за да погледнат надолу.
Някой от езическите богове трябва да ме е чул, защото преминах под тях без инциденти. Бях задържала дъх и гледах, докато битката се стопи до размера на карфица в огледалото за задно виждане. Поех жадно въздух и се престорих, че ръцете ми не треперят.
- Давам кралство за копие - измърморих.
На около трийсет минути от манастира ме сполетя нова изненада. Пръстта отстъпи място на зимна трева. По някаква причина Сенките бяха спрели тук.
Вероятно това беше най-далечната точка, до която бяха стигнали и се бяха натъпкали в някоя тъмна тръба или бяха пропълзели под някое паднало дърво за през деня, където нетърпеливо очакваха нощта, за да започнат отново да прояждат пътя си към манастира. Може би почвата в тази част на страната не беше добра на вкус, тъй като беше подправена от живелите на нея толкова много векове шийте зрящи. Може би Роуина и нейната весела банда бяха направили нещо, за да спрат напредъка на Сенките. Кой знае? Просто се радвах да видя нещо друго освен пръст.
Следващата изненада дойде толкова бързо, че нямах възможност да реагирам.
В един момент карах успоредно на път, толкова тесен, че само някой голям шегаджия би го нарекъл път с две платна, беше ветровит ирландски ден, а в следващия бях...