Зървам отблясък от копието на Мак в ръката на мъж с червена роба. Той го носи на една ръка разстояние от тялото си. Само Сийли или хора могат да докосват Сийли светини. Той е или едното, или другото. Лорд Господар?
Хванали са Мак. Взели са копието. Не знам дали мога да грабна и двете, затова няма да опитвам. Щях да рискувам, ако не беше Мак. Наранили са я лошо. Окървавена е цялата. Тя е моят герой. Мразя ги! Фае отнеха майка ми, а сега са хванали Мак. Опреснявам си разположението на сцената точно преди да се оставя да откача вътрешно, преди да оставя онова древно място на шийте зрящ в главата ми да ме погълне цялата.
И изведнъж вече съм хладнокръвна и перфектна, откъсната от всичко. Аз съм Върхът. Това е най-солидната дрога на света.
Пренасям се от един стопкадър в друг. Няма преходи. Аз съм на покрива на сградата. Аз съм на улицата.
Аз съм между пазачите. Похот... искамнуждаясесексумирам... ме изпепелява, но се движа твърде бързо, а те не могат да докоснат това, което не виждат. Не могат да ме видят, само не трябва да допусна да се огъна. Омраза, омраза, омраза, създавам си броня от нея. Имам достатъчно омраза, за да направя бронежилетки за цялата ирландска Гарда.
Грабвам Мак.
Стопкадър.
Сърцето ми е в гърлото! Сенчестото нещо блокира пътя ми! Какво е то?
Подминах го.
Чувам как Фае крещят зад мен.
После крещя на Кат и на екипа да си закарат задниците там, да грабнат копието и да убият онези копелета.
С Мак в ръцете си, колкото мога по-бързо минавам от един стопкадър в друг на път за манастира.
Две
Дани: Четвърти ноември
Нека съм сигурна, че съм те разбрала правилно - казва Роуина стегнато.
Обърната е с гръб към мен, дребната u фигура е настръхнала от яд. Понякога Ро изглежда древна. Друг път е дяволски пъргава. Гръбнакът u е изправен, сякаш е глътнала бастун, отстрани ръцете u са свити в юмруци. Дългата u бяла коса е сплетена на плитка и като корона обгръща главата u. Облечена е в официалната роба на Велика повелителка, украсена със символа на нашия орден - безформената изумрудена детелина, - която носи, откакто целият ад се изсипа тук. Изненадана съм, че се забави толкова дълго с поредното мъмрене, но беше заета с други неща.
Тя ми отне меча. На бюрото u е. Острието блести алабастрово като светлина, открадната от рая (моята светлина), отразявайки блясъка на десетките лампи, подредени в кабинета така, че да осветяват всяко кътче.
Когато Кълбото изригна в навечерието на Вси Светии и освободи Сенките, бяхме толкова изненадани, че хлъзгавите гадове успяха да свалят петдесет и четири от нас, преди да включим достатъчно лампи и фенерчета, за да се защитим. Доколкото знаем, те не могат да бъдат убити. Мечът ми не може да ги докосне. Светлината е временно отлагане на присъдата, само ги вкарва по-дълбоко в каквито могат да намерят тъмни процепи. Манастирът ни беше изложен на риск, но няма да отстъпим и сантиметър. Сенките няма да отнемат дома ни и да го превърнат в Мрачна зона. Една по една ще ги гоним и ще ги изхвърляме навън.
Вчера имаше една в ботуша на Сорка. Клер видя как стана. Каза, че Сорка просто е изчезнала в обувката си, а дрехите са се свлекли около нея. Когато изхвърлихме през предната врата ботуша навън на слънцето, изпаднаха подобна на хартия обвивка, бижута и две пломби, последвани от Сянка, която се пръсна на милиарди парченца. Никой от нас вече не обува обувка, преди да я разтърси здраво и да светне с фенерче навътре в нея. Аз често нося сандали, въпреки че е студено.
Какъв начин да си отидеш! Смърт в обувка. Хиля се. Имам черно чувство за хумор. Опитайте да живеете моя живот и да видим какъв цвят ще бъде вашето!
Взирам се в меча си. Пръстите ми се свиват в празното. Имам чувството, че ще умра, ако съм далеч от него.
Завихрена в бялата си роба, Роуина се завърта и ме пробожда с поглед, остър като ледена кирка. Размърдвам се неудобно. Може да се присмивам на Роуина, да я наричам Ро и да дрънкам колко съм яка, но (не правете грешка!) трябва да стъпвате предпазливо край тази стара жена.
- Била си близо до Лорд Господар и трима Ънсийли принцове и дори не си извадила меча си?
- Не можех - казвам отбранително. - Трябваше да взема Мак. Иначе щях да рискувам да я убият по време на боя.
- Коя част от „жива или мъртва“ не можах да ти обясня?
Е, очевидно „мъртвата" част, но не го казвам.
- Тя може да проследи Книгата. Защо всички забравят това?
- Вече не! Знаела си го в мига, в който си я видяла. Предателка, а сега При-я. Тя не ни е от полза. Неспособна е да мисли или да говори, тя дори не може да се храни сама! Ще умре след няколко дни, ако изкара и толкова. А ти си била там и си отхвърлила единствената възможност, която някога сме имали, да убиеш нашия враг, плюс трима Ънсийли принцове, и то само за да спасиш живота на едно безполезно момиче! За каква се мислиш, че взимаш такива решения от името на всички нас?