Търсенето на Светия Граал [bg]

Търсенето на Светия Граал

Стоян Атанасов Търсенето на Светия Граал или християнският ригоризъм в пределите на романа

Търсенето на Светия Граал заема особено място в поредицата средновековни творби за Граала — чудотворен съд и свята реликва, към която се устремяват амбициите и надеждите на рицарския елит. Началото на поредицата поставя Кретиен дьо Троа с последния си роман, писан през 80-те години на XII век, Персевал или разказ за Граала1, първата художествена творба, въвела в литературата Граала като символ на благоденствието, на тайнството на евхаристията и на чудотворното изцеление. Още при Кретиен дьо Троа Граалът е полисемичен символ, който се поддава на множество интерпретации2. А обстоятелството, че романът на Кретиен остава незавършен, подтиква писатели от неговото и от следващото поколение да напишат своя романна версия за Граала.

Така в края на XII век Робер дьо Борон пише в стихове Роман за историята на Граала. Първата част на този роман, Йосиф, разказва за най-ранните употреби на свещения съд: той съдържа храната, която Христос дели с учениците Си по време на Тайната вечеря; в него центурионът Йосиф Ариматейски ще събере кръвта от раните на разпнатия Иисус; по-късно Граалът ще поддържа чудотворно живота на затворения в тъмница Йосиф, ще повтори Христовото чудо с множенето на хлябовете (в случая — на рибите) и т.н. Робер дьо Борон пише не продължение на романа на Кретиен3, а предисторията на Граала и на неговото пренасяне от Изток на Запад в кралството на Артур. Стихотворният роман в две части (Йосиф и Мерлин4) на Робер дьо Борон скоро бива адаптиран в проза от анонимен автор, който добавя и една трета част, Персевал. Съвременният издател на триделния анонимен роман в проза също го поставя под името Робер дьо Борон5, което следва да ограждаме с кавички, за да го разграничаваме от истинския.

През първата третина на XIII век във Франция се създават четири романа в стихове, известни под заглавието Продължение на Персевал. В този масив от около 60 000 стиха темата за Граала се обогатява все по-отчетливо с християнски мотиви. Търсенето на Светия Граал не само задълбочава тенденцията на християнизация на Граала. Този роман бележи истински поврат в развитието на романния жанр.

Друга група творби, в които се вписва Търсенето на Светия Граал, е така нареченият цикъл Ланселот-Граал или, по аналогия с латинския превод на Библията, Артуровска вулгата. Този цикъл съдържа пет романа в проза, писани през първите три десетилетия на XIII век. Всеки от тях има самостоятелна фабула, но героите — рицари от Артуровата Кръгла маса — преминават от един разказ в друг, както по-късно наблюдаваме похвата, наречен „завръщане на персонажа“, в романите от Балзаковата Човешка комедия. Изграден по модела на тричастния роман в проза (Йосиф, Мерлин, Персевал) на „Робер дьо Борон“6, цикълът Ланселот-Граал съдържа пет самостоятелни творби: Историята на Светия Граал, Мерлин, Ланселот, Търсенето на Светия Граал, Смъртта на крал Артур. В днешните издания на този цикъл общият му обем надхвърля 2 500 страници.

Между Историята на Светия Граал и Търсенето на Светия Граал съществува тематична приемственост. Първият роман проследява метаморфозата на свещения съд от последните дни на Иисус Христос до последните представители на артуровското рицарство. Вторият роман довежда докрай две повествователни линии в артуровската материя: края на т.нар. земно рицарство и началото на „небесното“ рицарство, поставено от появите на Светия Граал. Медиевистите не са единодушни по въпроса кой от двата романа е написан първо.

Тук няма да се спирам на аргументите на едните и на другите. Прието е, че Търсенето на Светия Граал е писан в периода 1225–1230 г. и че негов автор не е Уолтър Мап, въпреки казаното в края на романа7. Същественият въпрос е друг: какво ново внася в артуровската материя Търсенето на Светия Граал? Ще се опитам да отговоря на този въпрос като съпоставя Търсенето с някои религиозни жанрове на масовата литература и като изхождам от основните характеристики на рицарския роман — такъв, какъвто се е утвърдил до този момент. Но преди това ще резюмирам накратко фабулата.

1

Кретиен дьо Троа, Персевал или разказ за Граала, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2010.

2

Във встъпителната студия към българския превод на романа излагам традиционните тълкувания на Граала, преди да предложа собствени интерпретационни хипотези. Вж. цит. съч., бел. 1, с. 5–76.

3

Най-вероятно Робер дьо Борон не е познавал романа на Кретиен и не го споменава в своята творба.

4

Йосиф съдържа 3514 стиха, а от Мерлин до нас са достигнали само първите 502 стиха.

5

Така публикувахме и българския превод на този роман. Вж. Робер дьо Борон, Роман за Граала, превод от старофренски Владимир Атанасов, изд. „Изток-Запад“, София, 2012.

6

Вж. бел. 5.

7

Името Уолтър Мап, посочено в предпоследното изречение на романа за автор на Търсенето, очевидно е литературна мистификация. До нея е прибягнал и анонимният автор на следващия роман от цикъла, Смъртта на крал Артур, писан около 1230 г. Уолтър Мап, английски духовник и висш служител в двора на Хенри II Плантагенет, умира в 1209 или 1210 г. Автор е на съчинението Разкази за хората от кралския двор (De nugis curialium) — ценно свидетелство за тогавашните нрави и управленски практики. Очевидно репутацията на Уолтър Мап е подтикнала анонимните френски автори да поставят творбите си под името на един безспорен авторитет.