Боорт снел своя шлем, Галаад — своя, както и меча си, ала не пожелал да се освободи от ризницата. Впечатлен от великолепието на платнохода, той попитал приятелите си знаят ли откъде идва този тъй прекрасен и отвън, и отвътре кораб. Боорт отвърнал, че няма представа. Що се отнася до Персевал, той разказал каквото знаел, и му обяснил какво му се било случило на скалата и как мъжът, изглеждащ досущ като свещеник, го бил поканил да се качи на този кораб.
— Освен това той ми каза, че няма да мине много време, и ти също ще дойдеш при мен. В същото време не отрони и думичка за тази дама.
— Бога ми — рекъл Галаад, — ако не ме бе довела тя, аз никога сам по своя воля нямаше да се озова тук. Затова би могло да се каже, че далеч повече благодарение на нея, отколкото на мен, съм ви намерил отново, защото никога преди не бях минавал по този път. Що се отнася до вас, приятели мои, досега не съм си и помислял, че ще ви намеря на едно толкова необикновено място като това.
При тези думи всички дружно се разсмели. После всеки разказал на останали през какви премеждия е преминал, додето накрая Боорт не казал на Галаад:
— Сеньор, ако твоят баща монсеньор Ланселот беше тук, струва ми се, че нямаше да ти липсва нищо.
Галаад му отвърнал, че Ланселот няма как да бъде сред тях, понеже Господ Бог не желае това.
Така, в размяна на подобни думи времето неусетно напреднало до деветия час. Кралство Логрия ще да е било останало далеч назад, защото корабът плавал с опънати платна както през нощта, така и през целия ден. Но ето че намалил ход и преминал между две скали, за да се озове пред див остров, така добре скрит от останалия свят, че наподобявал истинско чудо: един наистина тайнствен залив насред морето.
Щом пристигнали там, те видели пред себе си друг кораб, ала той се намирал зад една скала и до него не можело да се достигне другояче освен пеша.
— Драги сеньори — рекла тогава госпожицата, — на онзи кораб там ви очаква премеждието, заради което Господ Бог ви събра. Затова трябва да слезете от този и да се качите на другия.
Те отвърнали, че ще сторят това на драго сърце, скочили от кораба и помогнали на младата дама да слезе при тях. С пристигането си при другия кораб те го намерили далеч по-величествен от предишния. Ала били много изненадани от това, че не забелязали на него никакво живо същество: нито мъж, нито жена. В желанието си да го разгледат по-добре, те се приближили още повече. Взирайки се в обшивката на кораба, съгледали надпис на арамейски, отправящ заплашително послание към всички, които биха искали да се качат на борда му. Ето какво гласял той:
О, ти! Човеко, който искаш да се качиш на Моя борд! Който и да си, погрижи се да бъдеш преизпълнен с вяра, защото Аз не съм нищо друго освен вяра. Затова преди да влезеш, огледай се добре дали си съвършено неопетнен, защото Аз не съм нищо друго освен вяра и упование. Изоставиш ли дори частица от своята вяра, Аз ще те напусна и ти не ще можеш повече да разчиташ нито на подкрепа, нито помощ от Мен. Ще те лиша от всичко, независимо къде бъдеш застигнат от безверие, независимо колко незначително ще е то!
След като разчели посланието, тримата спътници се спогледали, поразени. Тогава госпожицата попитала Персевал:
— Сеньор, знаеш ли коя съм аз?
— Изобщо не знам — отвърнал той. — Доколкото ми е известно, не съм те виждал никога през живота си.
— Знай тогава, че съм твоя сестра, дъщеря съм на крал Пелехен55. И знаеш ли защо се разкривам пред теб? За да повярваш колкото може по-силно на това, което ще ти кажа. Най-напред те предупреждавам, понеже си човекът, когото обичам най-много на света: ако вярата ти в Иисус не е съвършена, в никакъв случай не се качвай на този кораб. Бъди сигурен, че веднага ще загинеш, защото този кораб е нещо толкова свято, че никой човек, омърсен от какъвто и да било порок, не може да се озове на него, без да се изложи на върховна опасност.