След като прочел надписа, Галаад рекъл:
— Бога ми, искаше ми се да изтегля този меч от ножницата. Ала щом забраната е толкова строга, няма да посегна към него.
Персевал и Боорт казали същото.
— Сеньори — взела думата тогава госпожицата, — знайте, че изваждането на този меч от ножницата е забранено на всички освен на един-единствен човек. Ще ви кажа какво се случи неотдавна във връзка с тази забрана.
Истина е, че преди известно време този кораб стигнал до кралство Логрия, където тогава се водела война на живот и смърт между крал Ламбар, бащата на оногова, когото наричат Ранения крал, и крал Варлан, който бил езичник през целия си живот, ала току-що се бил покръстил, поради което бил смятан за един от най-мъдрите хора на света. Един ден двамата крале събрали своите войски край брега, където корабът бил пристанал, и ги хвърлили в битка. В хода й тези на крал Варлан били обърнати в бягство. Като видял своето поражение, той се уплашил, че може да бъде убит. Тогава се завтекъл към закотвения наблизо кораб и скочил в него.
Щом намерил този меч, той го извадил от ножницата, излязъл от кораба и нападнал с него крал Ламбар — човека с най-голямата вяра сред всички християни на своето време и с душа, в която Господ Бог заемал най-голямото място. Като видял Ламбар, крал Варлан вдигнал този меч и го стоварил върху шлема на своя противник с такава сила, че посякъл и него, и коня му на две чак до земята. Такъв бил първият удар на този меч и той бил нанесен в кралство Логрия.
Последвали обаче такава чума и такива опустошения и в двете кралства, че земята престанала да връща на земеделците плода на техните усилия: нито житото, нито другите растения не покълвали от почвата, дърветата не давали никакъв плод, из водите престанала да се въди риба. Ето защо земята на двете кралства била наречена Опустошената земя57: с този злощастен удар тя била напълно разорена и съсипана.
Като видял, че мечът е с такава поразяваща сила, крал Варлан решил да се върне на кораба, за да вземе ножницата, и с тази цел отново се качил в него. Върнал той меча в ножницата и щом сторил това, паднал мъртъв пред това ложе: така било доказано, че никой не може да вземе този меч, без да бъде убит или тежко ранен.
Тялото на краля останало да лежи пред това ложе, докато едно младо момиче не го извлякло оттук, тъй като нямало мъж, толкова решителен, че да се качи тук, и то все по една и съща причина: надписа върху външния борд на кораба.
— Бога ми — рекъл Галаад, — тук се е вихрило наистина невероятно премеждие. Най-искрено вярвам, че точно така се е случило, защото не се съмнявам, че този меч е далеч по-чудодеен от всички останали.
След което пристъпил напред, за да го извлече от ножницата.
— Ах, Галааде! — възкликнала госпожицата. — Изчакай още съвсем малко, докато разгледаме всичките му необикновени подробности.
Галаад веднага оставил меча. Рицарите започнали да изучават ножницата, ала така и не успели да определят от какво била направена. Предположили, че може би е от змийска кожа. При все това тя била червена като розов цвят и върху нея бил инкрустиран надпис със златни и небесносини букви. Ала когато погледите им паднали върху портупея, изненадата им била още по-голяма, защото видели, че той изобщо не подхожда на едно толкова разкошно и мощно оръжие като това. И наистина той бил изработен от евтин и долнопробен материал, нещо като конопени кълчища, и изглеждал толкова нетраен, че едва ли бил в състояние да носи меча за повече от час, без да се скъса.
Що се отнася до надписа върху ножницата, той гласял следното:
Който ще ме притежава, трябва да бъде много по-смел и надежден от всеки друг, и да ме носи с подобаващ чистота, защото не бива да влизам на място, осквернено от нечистотии или грях: затова нека сложилият ме на такова място да знае, че ще бъде първият разкаял се за подобна постъпка. Ала ако ме носи, запазвайки собствената си чистота, ще може да проникне навсякъде, без да се излага на опасност, защото тялото на оногова, на чийто хълбок ще вися, не ще може да бъде уязвено, докато бъде препасано с носещия ме портупей. Нека никой не прояви дързостта да изхвърли безпричинно този портупей, защото това не е позволено никому: нито на хората, живеещи сега, нито на онези, които ще живеят в бъдеще. Този портупей трябва да бъде свален само от ръка на жена, дъщеря на крал и кралица. А смяната ще стане ето как: тя ще сложи друг портупей, изработен от материя, която тя носи и която харесва най-много от всичко по себе си. Госпожицата освен това трябва през всички дни от живота си да е била девствена и в помислите, и в делата си. Ако стане така, че изгуби девствеността си, нека да бъде уверена, че ще бъде постигната от най-позорната смърт, която може да постигне една жена. Тази госпожица ще даде на меча неговото законно име, а и на мен — моето. Никога преди нея не ще има човек, който да знае истинските ни имена и да ни нарече с тях.