При прочитането на този надпис тримата приятели прихнали да се смеят и казали, че това са твърде странни за гледане и слушане неща.
— Сеньор — рекъл тогава Персевал, — обърни този меч и ще видиш какво има на обратната му страна.
Галаад тутакси го обърнал и всички видели, че той бил кървавочервен и носел следния надпис:
Който ме оцени най-високо, той ще има защо да ме порицае, ала само в миг на върховна нужда, каквато не може и да си представи. Който е заслужил да му бъда най-благодетелен, към него ще бъда най-вероломен. Това ще стане само веднъж, защото е неминуемо.
Това били думите, изписани на обратната страна. След прочитането им всички били още по-изплашени от преди.
— Кълна се в Господ Бог — рекъл Персевал на Галаад, — много исках да вземеш този меч и затова те насърчавах да го сториш. Ала след като надписът казва, че в миг на нужда няма да ти бъде от полза и че ще прояви вероломство, когато би трябвало да бъде отзивчив, не те съветвам да се докосваш до него. Той би могъл да ти навреди внезапно, а това ще ти донесе голямо нещастие.
Ала госпожицата казала на Персевал:
— Скъпи братко, тези две неща вече са се случили и сега аз ще ти кажа кога и на кого. Затова, стига да е достоен за този меч, никой не бива занапред да се бои от него.
И тъй, някога, повече от четиридесет години след Страстите Христови, по волята на Господ Бог станало така, че Насциен, шуреят на крал Мордрен, бил пренесен на един облак на повече от четиринадесет дни път от своята страна и оставен на остров, близък до страните от Изтока, наречен Въртеливия остров.
Щом пристигнал там, открил в подножието на една скала кораба, на който се намираме сега. Качил се той на него и намерил това ложе и този меч в същия вид, в който го виждате. Дълго го съзерцавал Насциен и нищо чудно, че бил обзет от неистово желание да се сдобие с него. При все това не му достигала смелост да го изтегли от ножницата. В такова раздвоение прекарал осем дни на кораба почти без да сложи троха хляб или капка вода в устата си.
На деветия ден мощен вятър подхванал кораба и го отнесъл от Въртеливия остров до някакъв остров на Изток, много далеч оттам. Със стъпването си на земята Насциен се озовал лице в лице с един великан — най-грамадния и най-страховития на света, — който закрещял, че Насциен е вече мъртвец. Като видял този демон да се носи насреща му, Насциен се уплашил не на шега, че ще умре. Огледал се около себе си, но не намерил нищо, с което можел да се защити.
Тогава изтичал при меча и гонен от големия си страх, го извадил от ножницата. Като го видял оголен, намерил острието му за най-красивото нещо на света, несравнимо с нищо друго. Сетне започнал да го размахва във въздуха. Ала още с първото движение мечът се строшил точно по средата. Тогава Насциен си казал, че си е позволил да възхвалява до небесата нещо, което би трябвало най-остро да заклейми, и то с пълно право, защото го е предало в момент на върховна опасност.
Положил той парчетата от меча върху ложето, след което слязъл от кораба, влязъл в двубой с великана и съумял да го убие. Едва след това се върнал обратно. Когато вятърът задухал, платноходът се понесъл наслуки по морската шир, додето не срещнал друг кораб — този на крал Мордрен, който бил претърпял мощните нападения на Неприятеля човешки край скалите на Опасното пристанище.
Срещата предизвикала у двамата мъже необикновена радост, понеже изпитвали един към друг голяма обич. Заразпитвали се тогава как са и от какви премеждия са били сполетени, а по някое време Насциен рекъл:
„Сеньор, разказваш ми ти за приключенията на този или онзи, ала да ти кажа, откакто не сме се виждали с теб, на мен ми се случиха най-невероятните премеждия на света, каквито по моя преценка не са се случвали на човешко същество.“
След което му описал какви перипетии бил преживял с блестящия меч и как той се строшил в миг на най-голяма нужда от него — тъкмо когато се канел да прониже с него гиганта.