„Бога ми — рекъл Мордрен, — разказваш за неща, наистина невероятни! И какво стана с този меч.“
„Сеньор — отвърнал Насциен, — оставих го там, откъдето го бях взел. Ако искаш, ела да го видиш, защото той е тук, при мен.“
Тогава крал Мордрен се прехвърлил в кораба на Насциен и се приближил до ложето. Като видял парчетата на строшения меч, той му се възхитил, възкликвайки, че е по-красив от всичко, което бил виждал през живота си. Сетне добавил, че това счупване не се дължало на някакъв недостатък на самия меч или на направата му, а представлявало или знамение, или известие за извършен от Насциен грях.
Накрая взел двете му части и ги напаснал една към друга. И ето ти чудо: веднага щом били съединени, стоманените парчета се споили и както бил счупен, така сега бил възстановен. Виждайки какво е станало, Мордрен се засмял и рекъл:
„Бога ми, невъобразими са способностите на Иисус, щом споява и троши с немислима лекота каквото си пожелае.“
Сетне върнал меча в ножницата, положил го така, както го виждате сега, и тутакси двамата дочули глас, който им рекъл:
„Слезте от този кораб и се качете на другия, защото ако сте склонни да изпаднете в грях, или пък вече сте извършили такъв, присъствието ви на този кораб ще ви попречи да се измъкнете, без да се изложите на смъртна опасност.“
Двамата начаса се прехвърлили на другия кораб. В мига, в който Насциен преминавал от единия на другия, бил засегнат в рамото от толкова мощен удар с меч, че паднал възнак, възкликвайки:
„Господи! Как жестоко съм ранен!“
В същия миг дочул глас, който му казал:
„Това ти е за прегрешението, което извърши, като извлече меча от ножницата, а не трябваше да го докосваш, защото не си достоен за това. Друг път гледай да не се възправяш срещу своя Създател!“
По този начин се сбъднало написаното, за което вече ви споменах и което гласеше:
Който ме оцени най-високо, той ще има защо да ме порицае в миг на върховна нужда.
Защото онзи, който оценил най-високо от всички на света този меч, бил Насциен, и именно това оръжие, както вече ви разказах, му изневерило в миг на върховна нужда.
— За бога — рекъл Галаад, — едното нещо ти много добре ни го обясни. Кажи ни сега как стоят нещата с другото.
— На драго сърце — отвърнала госпожицата. — Вярно е, че докато имал сили да язди, крал Парлан, когото наричат Ранения крал, допринесъл много за прославата на Светото християнство и зачитал бедния народ повече от когото и да било, пък и водел такъв праведен живот, че си нямал равен сред всички християни. Ала един ден, докато ловувал из своя гора, разпростираща се чак до морето, той се отдалечил от дружината ловци и рицари с ловните кучета и се изгубил, оставайки единствено с един свой братовчед. Усетил, че е навлязъл дълбоко в гората, чиито пътеки не са му познати, той изпаднал в безизходица и тръгнал да броди из дебрите заедно със своя роднина, докато стигнал до морския бряг, лежащ срещу Ирландия.
С пристигането си двамата се изправили пред кораба, на който се намираме сега. Приближил се Парлан към него и съгледал надписа, който вече видяхте. Прочел го, ала не се изплашил, защото мислел, че не му е липсвала нито една от достойните за Иисус добродетели, които един рицар трябва да проявява на тази земя. Качил се обаче на кораба сам, защото спътникът му, също рицар, не проявил достатъчно дързост, за да го последва.
Още щом съзрял меча, той го извлякъл от ножницата точно толкова, колкото можете да го видите, защото преди това открита част от острието нямало. И щял да го извади целия, без да му мигне окото, ала в същия миг блеснало острието на копие, което го пронизало и в двете бедра, и то с такава сила, че го оставило тежко ранен, както всички могат да се убедят. Оттогава, та до ден-днешен, той така и не успял да излекува тази своя рана, а и няма да го стори, докато не отидеш при него.
Ето как заради прекомерната дързост, която проявил, този мъж бил тежко ранен. Не забравяй, че той е твой дядо. Именно заради това негово наказание са и думите от надписа, че мечът ще бъде вероломен към него, въпреки че би трябвало да бъде благодетелен, защото той бил най-прославеният рицар и човекът с най-големите добродетели на своето време.
— За Бога, госпожице — възкликнали рицарите, — ти ни разкри твърде много неща и сега вече всички сме наясно, че не бива да се отказваме да вземем този меч само заради този надпис.