От друга страна, те не знаели как биха могли да подминат нареждането на Господ Бог, защото наказанието за неспазването на предходната Му заповед им дало твърде болезнен урок. Погледнали се един друг, крайно притеснени от ставащото. Тогава Господ Бог видял свенливостта им и се смилил над тях. Ала тъй като заповедите Му не можели да бъдат нарушени, а волята Му била да създаде с помощта на тези две същества човешкия род, за да възстанови десетия легион от ангели, изхвърлен от Небесата заради непомерната си горделивост, Той им изпратил голямо облекчение от обзелия ги срам: пуснал между тях пелена от толкова плътна и тъмна мъгла, че двамата не можели повече да се виждат. В смайването си те се питали как тази мрачина е могла да падне така внезапно помежду им.
Сетне започнали да се викат по име и да се докосват, без да се виждат. И понеже всяко нещо трябва да се сбъдва според заповедите на Господ Бог, наложило се телата им да се слеят плътски, както Истинният Отец бил наредил и на двамата. След като си легнали заедно, те произвели ново поколение — нещо, което изчистило донякъде големия им грях. Защото Ева заченала от Адам Авел Справедливия, който станал първият служител на своя Създател, отдавайки му редовно и съвестно полагаемия десятък от цялата си стока.
Така един петък под Дървото на живота бил заченат Авел Справедливия и вие несъмнено сте чували за това. Сетне плътната мъгла се вдигнала и двамата вече можели да се виждат, както преди. Тогава разбрали, че Господ Бог им я е изпратил, за да прикрие срама им, и изпитали голяма радост от това. Ала тутакси възникнало друго, още по-голямо чудо: дървото, което дотогава било цялото бяло, изведнъж станало зелено като тревата на моравата, и всички фиданки, произхождащи от това дърво след съвкуплението между Адам и Ева, вече също били със зелени стволове, кора и листа.
Така Дървото се променило и от бяло станало зелено. Ала онези, които произлезли от него, не изгубили първоначалния си цвят. Промяната засегнала единствено него: единствено то се обагрило в зелено и започнало да цъфти и дава плодове — нещо, което не правело никога дотогава. Това, че Дървото възприело зеления цвят и изоставило белия, означава, че девствеността е напуснала онази, която го била посадила. Зеленият цвят, цъфтежът и плодовете пък са знамение за това, че в утробата й вече е имало семе и че това семе щяло да бъде вечнозелено в Господ Бог, сиреч изпълнено с добри помисли и любов към своя Създател. Цъфтежът сам по себе си означава, че създанието, заченато под Дървото, ще бъде целомъдрено и чисто тялом. Плодът — че то ще е ревностно и неуморимо в своите действия и че ще бъде образец за вяра в Господ и за доброта във всички земни дела.
Дървото задълго останало зелено. Такива били и всички останали дървета, които то породило, като се започне от съвкуплението и се стигне до времето, когато Авел възмъжал. Той се показал толкова щедър към своя Създател и го възлюбил с такава любов, че Му отдавал дължимия десятък и първия приплод от цялата стока, която притежавал. Ала не така постъпвал брат му Каин. Точно обратното, той избирал най-калпавото и най-негодното от стоката си и го предлагал на своя Създател. Последицата от това била, че Господ Бог обсипвал със Своята благодат онзи, който Му давал отбран десятък. Когато Авел се качвал на хълма, където имал навика да изгаря своите жертвоприношения според наставленията, дадени му от Господ Бог, димът от тях се издигал право към небето. Този от жертвите на Каин обаче не следвал същия път, а се разстилал над полето и бил грозен, черен и зловонен — за разлика от дима на Авел, който бил бял и благоуханен.
Когато Каин видял, че брат му Авел има по-голям успех в жертвоприношенията и че Господ Бог приема по-благосклонно тези на брат му, а не неговите, той много се ядосал и затаил срещу него омраза, преминаваща всякакви граници. Започнал да се пита как да си отмъсти, додето не си казал, че ще го убие, защото не виждал друг начин да намери възмездие.
Каин дълго носил в сърцето си тази ненавист, ала не дал и най-малкия знак за нея на брат си, който изобщо не мислел за злото. Враждебността му си оставала добре скрита до деня, в който Авел пасял овцете си край Дървото, растящо доста далеч от бащината им къща. Денят бил горещ, а слънцето приличало толкова силно, че Авел трудно понасял жегата му. Затова приседнал под Дървото и постепенно задрямал. Брат му, който отдавна кроял своето предателство, го проследил и видял, че се е излегнал под сянката му. Приближил се тогава към него с мисълта да го убие внезапно, без той изобщо да го забележи, ала Авел дочул стъпките му и отворил очи. Като видял, че това е брат му, той се обърнал към него, изправил се и го поздравил, защото го обичал с цялото си сърце, след което му рекъл: