— Сеньор, тази седмица, пък и предишната, ти беше много замислен, докато преди това не изглеждаше да си чак толкова угрижен. Това ме кара да мисля, че си разсъждавал за нещо, което така и не можеш да разрешиш. Ето защо бих искала да знам какво е то, защото няма на света нещо, което да не може да бъде изведено до добър край, стига да впрегнем за целта великата мъдрост, насъбрана у теб, и голямото хитроумие, натрупало се у мен.
Като чул тези думи, Соломон си помислил, че наистина, ако има на света смъртна душа, способна да намери решение на измъчващия го въпрос, то това била тя. Убеден бил в несравнимата й изобретателност и в това, че едва ли има на света ум, годен да разсъждава по-изкусно по тези въпроси. Ето защо бил обзет от желание да сподели мислите, които не му давали покой, и изложил пред нея цялата истина. Изслушала го тя внимателно, помислила малко и тутакси рекла:
— Какво? Нима се затрудняваш да дадеш някак си знак на този рицар, че си бил предизвестен за неговата съдба?
— Да, така е. Не се досещам как това би могло да стане, защото времето от днес до неговия живот е толкова дълго, че аз направо се чувствам зашеметен.
— За Бога — рекла тя, — щом ти не се сещаш, аз ще ти го подскажа. Ала кажи ми преди това колко време според теб трябва да изтече, докато той се появи на бял свят.
Соломон отвърнал, че със сигурност трябва да изминат повече от две хиляди години.
— Ето какво трябва да направиш в такъв случай. Заповядай да построят кораб от най-доброто и устойчиво дърво, което може да се намери. Дърво, което не може да бъде разядено нито от вода, нито от нещо друго.
Соломон й казал, че така и ще стори. На другия ден свикал всички дърводелци от своето царство и им наредил да построят от негниещо дърво най-необикновения кораб, виждан някога от човешко око. Те му отговорили, че ще сторят, както им бил заповядал. А когато намерили подходящото дърво и започнали работа, съпругата на Соломон му казала:
— Сеньор, понеже рицарят, за когото ми разказа, трябва да превъзхожда всички членове на рицарството, подвизавали се преди, и които ще се подвизават след него, ти ще си му отдал голяма чест, ако наредиш да му изковат въоръжение, надминаващо по направата си всички въоръжения, както самият той ще надмине с достойнствата си останалите рицари.
Соломон отвърнал, че не знае откъде би могъл да намери подобно нещо.
— Бъди спокоен, аз ще ти кажа. В построения от теб Храм и по-точно в кулата на Господ Бог се намира мечът на цар Давид, твоя баща: той е най-поразяващото и удивително оръжие, което ръка на рицар е носила. Вземи го, снеми му дръжката с топката в края, така че да ти остане само голото острие. Сетне, понеже познаваш силата на скъпоценните камъни, свойствата на билките и естеството на всички неща на земята, нареди да изработят топка за дръжката от скъпоценни камъни, така плътно напаснати, че никое човешко око да не може да ги различи едни от други. Напротив, който я види, да мисли, че е изработена от един-единствен камък. След това поръчай да направят дръжка, тъй необикновена и превъзходна, че да няма на света по-смайваща от нея. Накрая нека да изработят ножница, неотстъпваща по блясък и красота на меча. Щом се справиш с всичко това, аз ще й сложа портупей, какъвто реша.
Соломон направил всичко, каквото тя му заръчала, само дето използвал един-единствен камък за топка на дръжката, който обаче преливал от всички възможни цветове. Била изработена и неповторима дръжка, каквато бе описана по-горе.
Щом корабът бил построен и пуснат на вода, жена му наредила в него да поставят огромно пищно ложе, което застлала с множество покривки, така че то станало красиво и меко. Върху възглавницата царят положил своята корона, като я покрил с платно от бяла коприна. Меча пък бил поверил на съпругата си, за да му прикачи портупей. Тогава той й казал:
— Донеси меча, за да го поставя в долната част на ложето.
Тя му го донесла. Погледнал той оръжието и видял, че портупеят е от кълчища. Тъкмо да се разгневи, тя му рекла:
— Сеньор, не намерих материал, достатъчно изтънчен, за да носи един толкова благороден меч като този.
— Какво да правим в такъв случай?
— Остави го така, защото очевидно не ни е дадено да прикачим портупей на този меч. С него ще се заеме едно младо момиче, но не знам кога.
При тези думи царят оставил меча във вида, в който си бил. После наредил да покрият кораба с копринено платно, което не подлежало на гниене нито под въздействието на водата, нито на нещо друго. Щом това било сторено, царицата огледала ложето и казала, че все още като че ли му липсва нещо. Тогава слязла от кораба, съпроводена от двама дърводелци, и се запътила към Дървото, под което бил убит Авел. С пристигането си наредила на дърводелците: