— Отрежете ми от това дърво парче колкото за едно вретено.
— Ха! Господарке, не можем да се решим на такова нещо! — възкликнали те. — Не знаеш ли, че това е Дървото, посадено от нашата обща прамайка?
— Правете каквото ви казвам, защото инак ще се разделите с живота си.
Двамата казали, че при такава принуда ще изпълнят нареждането й, понеже предпочитат да извършат злодеяние, отколкото да бъдат убити, след което се заели да секат Дървото с брадвите си. Ала не били необходими кой знае колко удари, за да изпаднат в неописуем ужас, защото със собствените си очи видели как от Дървото закапали капки кръв, червени като розов цвят. Отново настояли да спрат сечта, ала царицата, без да се съобразява с искането им, заповядала да продължат, додето не отсекли достатъчно голямо парче, от което можело да се изработи вретено. Сетне им наредила да отрежат подобен къс от зелените дървета, последван от трети, издялкан от белите.
С тези три разноцветни парчета дърво в ръце те се завърнали на кораба. Царицата се качила на него, дала знак дърводелците да я последват, и им казала:
— Искам да изработите от тези парчета три летви с формата на вретено, едно от които да бъде от едната страна на ложето, второто — от другата му страна, а третото — да бъде здраво закрепено върху тях.
Майсторите се заели с работата, както им било заръчано, и сглобили летвите. Оттогава през цялото съществуване на кораба нито една от тях не променила дори малко своя цвят. Щом всичко било готово, Соломон разгледал кораба и рекъл на жена си:
— Ти стори истинско чудо! Дори да се съберат тук всички хора на света, те пак не ще съумеят да обяснят символиката на този кораб, освен — разбира се — ако Господ Бог не ги осени със знание. А и самата ти, която извърши всичко това, също не знаеш какво е скритото в него знамение. Нещо повече, стореното от теб едва ли ще вдъхнови рицаря да се досети, че съм знаел за неговото съществуване — това ще стане само ако Господ Бог го просветли за това.
— Остави тогава нещата такива, каквито са — отвърнала му тя, — защото ще дойде време, когато ще получиш известия, за които не си и сънувал.
През тази нощ Соломон си легнал в разпънатата пред кораба шатра заедно с неголяма свита. Щом заспал, му се присънило, че от небето се спуска мъж, заобиколен от голям сонм ангели. Още със стъпването си върху кораба той се заел да го пръска с водата, която един от ангелите Му поднасял в сребърно ведро. Сетне се приближил към меча и гравирал върху дръжката и топката в нейния край някакъв надпис. Същото сторил и върху борда на кораба. Накрая легнал върху ложето. От този миг насетне Соломон вече не можел да разбере какво се случва, защото изчезнал заедно със съпровождащите го ангели.
Призори на другия ден още със събуждането си Соломон побързал да отиде при кораба, върху чийто борд открил надпис, гласящ:
О, ти! Човеко, който искаш да се качиш на Моя борд! Избягвай да стъпваш на него, ако не си преизпълнен с вяра, защото Аз не съм нищо друго освен вяра и упование. Изоставиш ли дори частица от нея, Аз ще се отвърна от теб и ти не ще можеш да разчиташ нито на Моята подкрепа, нито на помощ от Мен. Ще те изоставя в същия миг, в който бъдеш застигнат от безверие!
Като видял този надпис, Соломон изпаднал в такъв потрес, че не посмял да се качи на палубата, а отстъпил назад. В същия миг корабът отплавал в морето и се понесъл с такава шеметна бързина, че съвсем скоро се изгубил от погледа му. Царят седнал на брега и потънал в дълбок размисъл за случилото се. По някое време от Небето се разнесъл глас, който му казал:
„Соломоне, последният рицар от твоето потомство ще си почива на ложето, сътворено от теб, и тогава той ще узнае за теб и твоя живот.“
Соломон се почувствал много щастлив от това известие. Събудил той царицата и цялата й свита, за да им разкаже какво му се е случило, след което разгласил пред всички — и близки, и непознати — как съпругата му била довела до успешен край онова, на което той не намирал решение.
И тъй, с гореизброените обяснения преданието ви разказа за причината, поради която корабът бил построен, а също защо и как станало така, че летвите били в естествения си цвят бяла, зелена и червена, без върху тях да е нанесена никаква боя.