Сега обаче разказът замлъква по този въпрос и заговорва за други неща.
Тримата съратници
И тъй, преданието разказва, че тримата съратници дълго разглеждали ложето и летвите с формата на вретено, докато забелязали, че те са в естествения си цвят, а не покрити с боя. Всички останали изумени, защото не разбирали как е могло да възникне подобно нещо. След продължително взиране те повдигнали покривалото и открили под него златната корона, а под нея — ковчеже с много богата украса.
Персевал го взел, отворил го и намерил в него писмо. Като го видели, другите двама рицари казали, че ако е угодно на Бог, това писмо ще им даде нужните обяснения относно кораба, на който се намирали: откъде идва и кой го е построил. Персевал започнал да чете на глас съдържанието му, което обяснявало произхода на кораба и на летвите в него по същия начин, както малко по-горе това бе сторено в нашия разказ. Нямало сред присъстващите нито един човек, който при слушането му да не се облее в сълзи, защото то събуждало спомена за велики събития и велик владетелски род. Щом Персевал свършил да чете частта за кораба и летвите, Галаад рекъл:
— Скъпи сеньор, сега трябва да потърсим госпожицата, която ще смени този портупей и ще сложи друг, защото без това да бъде направено, никой не бива да взема меча оттук.
Те обаче казали, че не знаят къде да я намерят.
— Така или иначе, ще трябва да тръгнем да я търсим, защото сме длъжни да действаме именно по този начин.
Когато обаче сестрата на Персевал чула тези им думи и усетила потиснатото им настроение, тя пристъпила към тях и им казала:
— Сеньори, не се обезсърчавайте. Защото, ако е рекъл Господ, преди още да сме слезли от кораба, портупеят ще бъде на своето място — така красив и скъпоценен, както подобава на този меч.
Сетне отворила кутията за бижута, която носела, и извадила от нея разкошен портупей, изработен от злато, копринени нишки и коси. Косите били толкова красиви и блестящи, че било трудно да се отличи кое е косъм, и кое — златна нишка. Освен това в него били вплетени скъпоценни камъни, както и две великолепни златни обеци, подобни на които едва ли би могло да се намерят.
— Драги сеньори, ето го портупеят, достоен да държи този меч. Знайте, че съм го изработила с нещо, което произхожда от мен и което ми е най-свидно: с моите коси. А в това, че са ми толкова мили, няма нищо за чудене, защото в деня на Петдесетница, в който ти, сеньор — и тя се обърнала към Галаад, — бе произведен в рицарски сан, аз имах най-красивата прическа от всички жени по света. Ала щом узнах, че моето предопределение е да бъда част от това изпитание, аз тутакси отрязах косите си и с тях изплетох въженцата, които виждате пред себе си.
— За Бога, госпожице — възкликнал Боорт, — това те прави още по-скъпа на нашите сърца, защото по този начин ни спестяваш големи мъки, които неминуемо щяхме да претърпим, ако не ни беше известила тази чудесна новина.
Тя тутакси се приближила до меча, махнала портупея от кълчища и го заменила с онзи, който била изработила толкова съвършено, сякаш през целия си живот не била правила нищо друго. Сетне се обърнала към тримата рицари и им казала:
— А знаете ли как се нарича този меч?
— Не, госпожице — бил отговорът. — Ти си тази, която трябва да му даде име — нали така е записано в надписа.
— Знайте тогава, че занапред това оръжие ще се нарича „Меча с удивителния портупей“, а ножницата му — „Спомен за кръвта“. Оттук насетне няма да има мъдър човек, който да види частта от ножницата, изработена от Дървото на живота, и да не си спомни за пролятата кръв на Авел.
Като чули това, двамата рицари казали на Галаад:
— Сеньор, молим те в името на нашия Господ Иисус Христос и за велика прослава на целокупното рицарство: препаши „Меча с удивителния портупей“, за който рицарите в кралство Логрия копнеят едва ли не с по-голяма страст, отколкото апостолите — за среща с Господ Бог. Всички са убедени, че с помощта на този меч чудесата на Светия Граал ще бъдат прекратени, а с тях ще престанат и опасните премеждия, които всекидневно ги връхлитат.
— Позволете ми в такъв случай най-напред да премина през изпитанието, защото никой не бива да притежава меча, ако не може да обхване ръкохватката му. Ако не успея, за всички ще е ясно, че той не е предопределен за мен.