Всички се съгласили, че така е и редно да стане. Тогава Галаад обхванал с длан дръжката с топката в края й и се оказало, че пръстите на ръката му не само достигали до палеца, но и го покривали. Като видели това, съратниците рекли на Галаад:
— Сеньор, сега сме убедени, че този меч е твой и нищо не може да те възпре да не го препашеш.
Галаад го изтеглил от ножницата и видял, че е толкова красив и гладък, че човек можел да се огледа в повърхността му, и му се възхитил, както не можел да се възхити на нищо друго по света. Сетне го върнал в ножницата, а госпожицата снела досегашното оръжие и препасала на кръста му този несравним меч с удивителния му портупей. Щом сторила това, тя му рекла:
— Сеньор, оттук насетне не ме е грижа кога ще умра. Чувствам се най-щастливата девойка на света, защото произведох в рицарски сан най-добродетелния мъж на земята. Редно е да знаеш, че досега ти не беше истински пълноправен рицар, понеже не бе препасал меча, донесен в тази страна единствено заради теб.
— Госпожице — отвърнал й Галаад, — ти направи толкова за мен, че до края на живота си ще бъда твой рицар. Безкрайна е благодарността ми за всичко, което ми каза досега.
— Сега можем да заминем оттук — рекла тя — и да се упътим към продължението на нашата мисия.
Всички начаса слезли от кораба и се качили на скалата. Персевал рекъл на Галаад:
— Да си призная, сеньор, от днес нататък не ще мине и ден, без да отправя благодарности към Господ Бог, задето ми позволи да участвам в едно толкова благородно изпитание като това: то е най-вълнуващото от всичко, което съм преживял.
Сетне четиримата се върнали на своя кораб и вятърът, който опънал платната, бързо ги отдалечил от скалите. С падането на нощта пътниците започнали да се питат дали са близо до някаква суша. Никой обаче нямал и най-малката представа за това. Прекарали нощта в открито море, без да ядат и пият, защото на борда нямало никакви припаси.
На другия ден пристигнали до една крепост, която се наричала Карселоа61 и се намирала в една от пограничните области на Шотландия. След като отправили своите благодарности към Господ Бог, задето ги бил отвел до изпитанието с меча и ги върнал от него здрави и читави, те влезли в крепостта. Едва пристъпили прага на портите, и госпожицата казала на тримата рицари:
— Сеньори, попаднали сме на твърде зловещо пристанище. Ако разберат, че сме от двора на крал Артур, нападението от тяхна страна няма да ни се размине, защото тук мразят крал Артур повече от когото и да било.
— Не се плашете, госпожице — рекъл Боорт, — защото Онзи, Който ни водеше, когато напуснахме скалата, ще ни отърве и от настоящото място, когато това Му бъде угодно.
Докато разменяли тези думи, един от местната прислуга излязъл да ги посрещне и ги попитал:
— Сеньори рицари, кои сте вие?
— От двора на крал Артур сме — отвърнали му те.
— Кълна се в главата си, рицари, вие не сте добре дошли тук.
След което се обърнал и влязъл в главното укрепление. Не се изминало много време, и отвътре се разнесъл звук на рог, който навярно можел да бъде чут в пределите на целия замък. После към тях се приближила една госпожица, попитала ги откъде идват, и те й казали.
— Ах, за Бога! — възкликнала тя. — Сеньори, ако можете, тръгвайте си веднага оттук! Защото — Господ ми е свидетел — сте дошли тук за ваша погибел. Затова искрено ви съветвам да се оттеглите, преди тукашните хора да са ви изненадали в собствената си крепост.
Те обаче й отвърнали, че няма да я послушат.
— Нима искате да умрете? — извикала тя.
— Не се бой, госпожице — отново се опитали да я успокоят те. — Онзи, Който ни е приел да Му бъдем служители, ще ни покаже пътя.
В същия миг обаче видели, че по улицата срещу тях се насочват десетина рицари в пълно бойно въоръжение, които ги призовали да се предадат, защото в противен случай ще ги убият. Те им отвърнали, че е изключено да го сторят.
— Тогава сте загубени! — изкрещели нападателите и пришпорили конете си.
Ала тримата съратници, които не изпитвали никакъв страх, въпреки че противниците им били по-многобройни и на коне, а те вървели пеша, веднага оголили мечовете си. Персевал ударил толкова силно един от тях, че го свалил от седлото и го проснал на земята, а след това хванал коня му за юздата и скочил на седлото. Същото сторил и Галаад. Щом се видели на коне, двамата започнали да повалят и убиват останалите рицари, с което освободили кон и за Боорт. Противниците им, виждайки се заплашени, го ударили на бягство. Тримата рицари се впуснали да ги преследват и по петите им проникнали в главната сграда.