Достигнали веднъж до голямата зала, те заварили в нея рицари и въоръжаващи се мъже, защото новината за пришествието им се била разпространила из целия замък. Виждайки, че всички вътре гледат да грабнат оръжие, за да се бият, тримата съратници, които успели да влязат на коне, се нахвърлили върху тях с голи мечове. Започнали да ги повалят и убиват като животни. Последните с всички сили бранели живота си, ала не издържали и потърсили избавление в бягството. След като пред очите им Галаад извършил невероятни подвизи и отнел живота на мнозина от тях, те вече били готови да повярват, че имат насреща си не смъртен човек, а същински дявол, нахлул в собствената им крепост, за да ги избие. Затова, виждайки, че няма да намерят спасение, всички хукнали да бягат — едни през вратите, а други през прозорците, поради което мнозина си изпочупили било врат, било крака, било ръце.
Озовали се сами в голямата зала, тримата съратници разгледали труповете на мъртвите си противници и се почувствали големи грешници заради стореното току-що, казвайки си, че са постъпили неправилно, като са избили толкова много хора.
— Не ми се вярва Господ Бог да е обичал особено тези люде — промълвил тогава Боорт, — след като допусна да бъдат избити като животни по този начин. Несъмнено трябва да са били безбожници и нечестивци, извършили толкова много прегрешения към Него, че Той не е пожелал животът им да продължи, а ни е изпратил тук за тяхна погибел.
— Думите ти не казват всичко — отвърнал му Галаад. — Ако са извършили тежки прегрешения спрямо Господ Бог, грижата за отмъщението нямаше да бъде наша, а на Оногова, Който очаква виновниците да признаят своите грехопадения. Затова ти казвам, че в душата ми няма да има мир, докато не позная истинския смисъл на току-що извършеното от нас, стига, разбира се, това да е угодно Богу.
Докато разговаряли по този начин, от една стая излязъл мъж, който изглеждал да е свещеник. Облечен бил в бяло расо и носел Тялото Господне в един потир. Като видял множеството мъртъвци в залата, той много се изненадал. Отстъпил крачка назад, не знаейки що да стори пред грозната гледка на множеството мъртъвци по пода. Галаад, който добре видял какво носи мъжът, снел шлема си при неговото влизане. Тъй като си дал сметка, че свещеникът е много уплашен, дал знак на съратниците си да останат там, където били, а самият той се приближил до божия човек и му рекъл:
— Сеньор, защо се спря така внезапно? Няма защо да се страхуваш от нас.
— Кои сте вие? — попитал свещеникът.
Галаад му отвърнал, че са от двора на крал Артур. Като чул това, свещенослужителят се успокоил, седнал и помолил Галаад да му разкаже по какъв начин всички тези рицари са били избити. Галаад му разказал как той и двамата му спътници от Търсенето се озовали на това място, как били нападнати и как сражението се превърнало в тежко поражение на нападателите, което той може и сам да види. Божият човек го изслушал и рекъл:
— Сеньор, редно е да знаете, че сте извършили най-благородното дело, на което някога рицар е бил способен. Дори и да живеете, докато свят светува, не мисля, че ще бъде по силите ви да повторите този свой подвиг. За мен няма никакво съмнение, че Господ Бог ви е изпратил тук, за да свършите тази работа, защото никой на света не е мразил така Господ Бог, както тримата братя, под чиято власт бе този замък. Поради тази своя нечестивост те бяха подложили хората в замъка на унижения, надминаващи дори тези на сарацините, и нямаше в думите и постъпките им нещо, което да не е насочено срещу Бог и Светата Църква.
— Сеньор — рекъл Галаад, — аз се разкайвах много, задето съм се увлякъл дотам, че да избия мнозина от тях, защото ги смятах за християни.
— Не бива да се разкайваш ни най-малко — казал свещеникът. — По-скоро трябва да бъдеш щастлив, защото ти казвам, че всъщност Господ Бог ти е много признателен, задето си ги избил. Те не бяха християни, а най-вероломните хора, които някога съм виждал. И ще ти кажа откъде знам за това.
Замъкът, в който се намираме, допреди една година принадлежеше на граф Ерну. Той имаше трима сина, добри рицари и изкусни воини, и една дъщеря — най-красивата млада дама в цялата страна. Тримата братя възлюбиха сестра си с безумна любов и с такава изгаряща страст, че я насилиха и отнеха девствеността й. Сетне, понеже тя имаше дързостта да се оплаче на баща си, я убиха. Пред лицето на това престъпление той реши да ги прогони далеч от себе си, но те не му се оставиха, а точно обратното — хванаха го и след като го раниха жестоко, го хвърлиха в тъмницата. Щяха дори да го убият, ако не бе един от братята му, който успя да му се притече на помощ.