Выбрать главу

Станали веднъж участници в това престъпление, те се отдадоха на всички възможни низости на света: избиваха духовници и свещеници, монаси и абати. Стигнаха дотам, че събориха двата параклиса в замъка. Оттогава до днес извършиха толкова много злодейства, че човек може само да се чуди защо не бяха погубени далеч по-отдавна.

Ала тази сутрин баща им, който лежи болен в тъмницата и, както ми се струва, е на прага на смъртта, ме помоли да отида при него в одеждите на Господ Бог. Тръгнах на драго сърце да го посетя, защото графът винаги много ме е обичал, ала щом пристигнах тук, синовете му ме обсипаха с такива оскърбления, каквито и сарацин не би си позволил, ако бях попаднал в ръцете му. Понесох униженията, без да трепна, от любов към Господ, от злоба към Когото те вършеха всичко това. Щом стигнах до килията, където се томеше графът, и му разказах за нанесените ми обиди, той ми рече:

„Не си го слагай на сърцето, отче. Моят срам и твоят ще бъдат отмъстени от трима воини на Иисус, за което нашият всевишен Господ Бог бе така добър да ме осведоми.“

Тези негови думи са доказателството, че Господ Бог не ще се разгневи на вашите постъпки, а точно обратното — всъщност именно Той ви е изпратил, за да разгромите злодеите и да ги убиете. Днес ще видите и още едно знамение, по-красноречиво дори от това, което вече получихте.

Тогава Галаад повикал своите спътници, за да им извести всичко, което току-що бил чул.

— Сеньор Галаад — рекъл Боорт, — не ти ли казвах, че Господ Бог ни е изпратил тук, за да отмъстим за злодеянията на тези хора? Ако това бе противно на волята Му, не мисля, че ние, едва трима, щяхме да избием толкова много хора.

Сетне побързали да извадят граф Ерну от тъмницата. Ала като го пренесли в голямата зала, видели, че е настанал смъртният му час. При все това, още щом съгледал Галаад, графът го разпознал, но не защото го бил виждал някога, а защото Господ Бог му бил дал тази мощ. Тогава благородникът се облял в сълзи и промълвил:

— Сеньор, много отдавна очакваме твоето идване и най-сетне, слава на Господа, ти си тук. Ала, за Бога, вземи ме в прегръдките си, за да получи душата ми последната радост, че ще види как тялото ми се отдава на смъртта в ръцете на един толкова добродетелен мъж като теб.

Галаад на драго сърце изпълнил молбата на стария граф. Когато го притиснал в обятията си, той свел глава, сякаш всеки миг щял да предаде Богу дух, и възкликнал:

— Скъпи Отче на Небесата, отдавам моя дух и душата си в Твоите ръце!

Сетне се отпуснал напълно и задълго останал така неподвижен, поради което тримата приятели помислили, че е мъртъв. Ала по някое време надигнал глава и заговорил отново:

— Галааде, Господ Бог от висините ти известява, че днес ти отмъсти добре на Неговите неприятели — за голяма радост на всички небесни обитатели. Сега трябва колкото се може по-бързо да отидеш при Ранения крал, за да възвърне той своето здраве, което е очаквал толкова лета. Защото е речено, че ще получи изцеление само ако ти се озовеш при него. Така че заминавайте колкото можете по-скоро. Очаква ви ново изпитание.

Старецът млъкнал и не промълвил повече нито дума, преди душата да напуснала тялото му. Оцелелите обитатели на замъка изпитали голяма мъка, когато видели обичния си господар мъртъв. Тленните му останки били изпратени с подобаващо опело и с всички почести, дължими на един толкова благороден мъж, след което новината за смъртта му била оповестена навсякъде. Тогава от цялата околност се насъбрали всички монаси, които взели покойника и го погребали в един манастир.

На другата сутрин тримата съратници напуснали замъка и потеглили на път. Съпровождала ги, разбира се, и сестрата на Персевал. Препускали така, докато достигнали до Опустялата гора. Щом навлезли в нея, видели насреща им да се носи Белият Елен — същият, който Персевал бил видял навремето, — предвождан от четири лъва.

— Галааде — възкликнал Персевал, — сега ще видиш големи чудеса, защото, кълна се в главата си, никога през живота си не съм виждал по-необикновено премеждие. Убеден съм, че тези лъвове пазят този Бял Елен, и няма да намеря спокойствие, докато не разбера защо това е така.