— Бог ми е свидетел — отвърнал Галаад, — и аз много бих искал да узная истината. Хайде да вървим зад него и да го следваме, докато разберем къде е леговището му, защото мисля, че това приключение ни е изпратено от Бог.
Всички на драго сърце се съгласили с него. Вървели подир Белия Елен, докато навлезли в долина и видели пред себе си насред неголяма кория отшелнически дом, обитаван от мъдрец на преклонна възраст. Еленът, последван от лъвовете, влязъл в него. Рицарите, щом се озовали наблизо, скочили от конете и се насочили към параклиса, в който заварили свещеник, облечен в одеждите на Господ Бог: той тъкмо се канел да започне литургията в чест на Свети Дух.
Рицарите си казали, че са пристигнали съвсем навреме и ще присъстват на литургията, която предстояло отшелникът да отслужи. Когато стигнал до Светото тайнство, тримата приятели останали още по-смаяни, отколкото били дотогава, защото им се сторило, че пред очите им Еленът се превръща в човек. Той седнал на величествен трон, разположен върху олтара. Лъвовете също един подир друг се променили: единият — в човек, вторият — в орел, третият — отново в лъв, а четвъртият — в бик. Такава невероятна промяна претърпели четирите лъва, а освен това се били сдобили на гърбовете си с криле, които им позволявали, ако Бог пожелае, да полетят. Четирите същества вдигнали трона, на който седял Еленът — двама на краката, а двама за облегалката — и по този начин го превърнали в паланкин. Сетне излезли през големия витраж на една от стените, без изобщо да го повредят, а още по-малко — счупят. Щом напуснали параклиса и хората в него престанали да ги виждат, над тях се разнесъл глас, който им казал:
„По същия начин Божият Син проникна в Мария, благословената Дева, и нейното целомъдрие не бе по никакъв начин повредено, а още по-малко — погубено.“
В мига, в който чули тези думи, рицарите се намерили на земята, изпънати в цял ръст, защото гласът бил съпроводен с ослепителна светлина и оглушителен грохот, които ги накарали да си помислят, че църквичката е тръгнала да се срутва. След малко обаче дошли на себе си и видели, че свещеникът съблича богослужебните си одежди, тъй като бил приключил литургията. Приближили се до него и го помолили да им разтълкува смисъла на видяното.
— А какво точно видяхте? — попитал ги той.
— Видяхме как един елен възприе човешки облик, и четири лъва, които се превърнаха в различни неща.
В отговор на това отшелникът казал:
— Ха! Сеньори! Добре сте дошли. От думите, които ми казвате, съм твърдо убеден, че сте достойни, Истински рицари, които ще доведат до успешен край Търсенето на Светия Граал, след като преминете през големи страдания и велики изпитания. Всъщност вие сте онези, на които Господ Бог е разкрил Своите тайни и мистерии: разбулил ви е обаче само част от тях, защото с превръщането на видения от вас Елен в безсмъртно духовно същество ви е показал победата, която Сам Той е извоювал на Кръста: тогава, загърнат в земната си обвивка, сиреч в човешка плът, Той е умрял и умирайки, е победил смъртта, за да възстанови вечния живот.
А това, че Неговият символ е елен, е съвсем правилно, защото както това животно се подмладява, освобождавайки се от част от кожата си, така и Господ Бог се е завърнал към живота, когато е изоставил Своята земна обвивка, сиреч тленната плът, възприета в утробата на Светата Дева. И понеже у Светата Дева не е съществувал земен грях, Той се е появил в облика на чисто бял елен без нито едно петно.
Що се отнася до лъвовете, които го съпровождали, в тях можете да видите четиримата евангелисти — онези щастливи люде, които пресътворили в писмена част от деянията на Иисус, извършени, докато е бил сред нас в човешкия Си облик. Знайте, че никога рицар не е успявал да познае дълбокия смисъл на това видение. Ала Върховният ни Господар се е показвал на мъдреци и рицари както в тази страна, така и на много други места, в облика на Елен, съпровождан от четири лъва, така щото онези, които съумеят да Го видят, да вземат пример от Него. Оттук насетне обаче никой никога не ще Го види в подобно превъплъщение.
Като чули тези думи, рицарите заплакали от радост и отправили благодарности към Господ Бог, задето им бил показал всичко това с такава яснота. Остатъка от този ден те прекарали при отшелника, а на следващата сутрин, след като изслушали утренята и се канели да потеглят на път, Персевал взел стария меч на Галаад с думите, че оттук насетне той ще го носи, а своя оставил на отшелника.
След като препускали до пладне, те се приближили до силно укрепен и добре разположен замък, ала не влезли в него, защото пътят им следвал друга посока. Вече се били поотдалечили от главната порта, когато усетили, че ги догонва някакъв рицар, който ги попитал: