— Любезни дами, бъдете така добри да ме съпроводите до брега, защото за нищо на света не ще пропусна да видя как ще приключи това изпитание, стига, разбира се, да успея да стигна навреме.
Сетне кралицата излязла от двореца, съпроводена от голяма свита дами и госпожици. Когато се озовали на брега, рицарите ги видели да идват и си казали:
— Обърнете се да видите кралицата!
Тутакси най-прославените от тях й сторили път. А кралят рекъл на Галаад:
— Сеньор, ето го изпитанието, за което одеве споменах пред теб. Днес някои от най-прочутите рицари от моя двор не успяха да изтеглят меча, стърчащ от тази канара, и всичките им опити да го сторят се провалиха.
— Господарю — отвърнал му Галаад, — в това няма нищо чудно, защото изпитанието е предназначено за мен, а не за тях. Увереността ми, че ще се сдобия с този меч, е толкова голяма, че, както вече се убедихте лично, не нося със себе си друг.
Поднесъл тогава ръка към меча Галаад и го изтеглил от канарата с такава лекота, сякаш не бил заседнал в камъка, после взел ножницата, втъкнал го в нея, препасал го на кръста си и се обърнал към краля:
— Господарю, сега положението е далеч по-добро отпреди. Не ми липсва нищо освен щит.
— Драги сеньор — веднага се отзовал кралят, — Бог ще ти изпрати отнякъде и щит, както стори това с меча.
В този миг се загледали надолу към брега и видели как към тях на бял жребец се носи в пълен галоп неизвестна госпожица. Щом се озовала пред тях, тя поздравила краля и всички присъстващи, след което попитала дали Ланселот е сред тях. Той пък се оказал лице в лице с нея и й отвърнал:
— Госпожице, аз съм този, когото търсиш.
Тя го погледнала, разпознала го и през плач му казала:
— О, Ланселоте! От тази сутрин нещата много се промениха за теб!
Чувайки тези думи, той я попитал:
— Какво говориш, госпожице?
— За Бога! — отвърнала тя. — Ще ти кажа пред всички тук присъстващи. До тази сутрин ти бе най-личният и всеки, който би те нарекъл най-добрия рицар на света, би казал истината, защото до този миг нещата стояха така, но който каже това сега, ще трябва да бъде смятан за лъжец, защото вече има по-добър от теб и това бе доказано от изпитанието с меча, до който ти не посмя да се докоснеш. Така в славата на твоето име, което аз тъй често съм споменавала, настъпи промяна и превратност, защото оттук насетне не бива да мислиш, че си най-добрият рицар на света.
Ланселот отвърнал, че и на ум нямало да му дойде такова нещо, защото изпитанието било избило всякаква подобна мисъл от главата му.
Тогава госпожицата се обърнала към краля и му рекла:
— Кралю Артуре, чрез мен отшелникът Насциен те осведомява, че през днешния ден ще те споходи най-великата почит, която някога е спохождала който и да било рицар в Британия, ала тази почит ще е отредена не за теб, а за другиго. И знаеш ли за какво иде реч? За Светия Граал, който ще се появи в твоя дворец и ще засити кавалерите на Кръглата маса.
Едва изрекла тези думи, тя се обърнала и препуснала по пътя, по който била дошла. Мнозина от присъстващите барони и рицари понечили да я задържат, за да узнаят коя е и откъде идва, но тя не обърнала внимание на молбите им, а и кралят наредил на бароните от свитата си:
— Драги сеньори, ето че вече се сдобихме с истинско доказателство, че в най-скоро време ще пристъпите към търсенето на Светия Граал. И понеже никога повече няма да ви видя всички заедно, както сте сега пред мен, аз искам начаса да устроите в равнината пред Камелот бляскав турнир, за който наследниците ни ще си спомнят дълго след нашата смърт.
Всички на драго сърце приели кралската воля. Върнали се в града и някои от тях взели оръжията си, за да се сражават с по-голяма увереност, а други се задоволили само с наметалата и щитовете си, защото повечето от тях разчитали изключително много на своята храброст. Кралят пък бил подхванал всичко това с едничката мисъл да види поне отчасти рицарските достойнства на Галаад, защото с право смятал, че напусне ли веднъж двора му, ще мине много време, преди да се върне отново в него.
Когато мало и голямо се насъбрало в равнината пред Камелот, Галаад, изпълнявайки настойчивата молба на краля и кралицата, надянал ризницата на гърба и шлема — на главата си. Щит обаче не пожелал да вземе въпреки многото предложения, които му били направени. А монсеньор Говен, който не можел място да си намери от радост, заявил, че той лично ще му носи копията; същото казали Ивен и Боорт от Гон25, а кралицата се качила на крепостната стена, съпроводена от пищна свита дами и госпожици.
25
Гон (