— Сеньори — рекла госпожицата, — приемете гостоприемството, щом ви го предлагат.
Тримата приятели я послушали. Двете страни обявили взаимно примирие и влезли заедно в замъка. Едва ли някога е имало по-радостен прием от този, който обитателите на крепостта отредили на Галаад, Персевал и Боорт. Прислужници им помогнали да слязат от конете и да свалят доспехите си. Като приключили с угощението, те се поинтересували що за обичай бил този техният, как бил възприет и защо. Един от местните хора веднага се отзовал:
— Ей сега ще ви обясним. Истината е, че тук има една госпожица, на която всички — и ние, и хората от страната — принадлежим. Изминаха вече две години, откакто тя по волята на Господ Бог легна болна. След като дълго се томи отпаднала и изнемощяла, ние се помъчихме да разберем каква е нейната болест, и стигнахме до заключението, че е налегната от гибелния недъг, наречен проказа. Тогава докарахме всички лекари — и местни, и от далечни земи, — ала никой от тях не можа да посочи лек срещу ужасната болест. Накрая един мъж, известен със своята ученост, ни каза, че ако се сдобием с паница, пълна с кръвта на младо момиче, целомъдрено и в делата, и в помислите си, което при това е дъщеря на крал и кралица и сестра на Персевал Непорочния, и с тази кръв намажем тялото на нашата господарка, тя тутакси ще се излекува от своята болест. Тогава установихме обичая никоя целомъдрена девойка да не минава оттук, без да сме източили паница от нейната кръв. Затова и разположихме пазачи на всички порти на замъка, които да спират минаващите край него млади жени. Сега, предполагам, разбирате защо в нашия замък бе въведен този обичай, срещу който вие се опълчихте. Ала оттук насетне сте свободни да постъпите, както намерите за добре.
Тогава сестрата на Персевал се обърнала към своите спътници с думите:
— Сеньори, виждате, че господарката на тази страна е болна. Ако пожелая, мога да я излекувам; също по моята воля е тя да не намери спасение. Кажете ми как е редно да постъпя.
— За Бога — рекъл Галаад — ако направиш това, като те гледам колко си млада и крехка, не ще можеш да избегнеш смъртта.
— Господ ми е свидетел — отвърнала тя, — ако умра за подобно изцеление, това ще бъде чест за мен и за моите предци. Длъжна съм да го направя отчасти заради вас, отчасти заради тях. Защото ако утре отново влезете в сражение с хората от замъка, както сторихте това днес, то и загубите, които ще последват, ще бъдат далеч по-големи от моята смърт. Ето защо ви заявявам, че ще изпълня искането им: по този начин цялото това насилие ще спре. Моля ви, в името на Господ Бог, да ми разрешите това.
Нямало какво да направят нейните спътници, макар и с болка в сърцето, те отстъпили пред настояването й. Тогава госпожицата повикала хората от замъка и им казала:
— Бъдете радостни и щастливи, защото битката за утре е отменена. Обещавам ви, че с настъпването на деня ще изпълня обичая, както подобава на целомъдрена девойка.
Като чули тези думи, обитателите на замъка горещо й благодарили. Развихрил се отново празник, по-радостен и по-весел от предишния. На тримата съратници били поднесени най-добрите ястия и напитки, каквито можели да се намерят наоколо, предоставени им били и най-разкошните легла, с които замъкът разполагал. През тази нощ за тях били положени възможно най-големите грижи и те несъмнено щели да се чувстват още по-добре, ако приемели всичко, което им се предлагало.
На сутринта, след като изслушали утренята, госпожицата влязла в голямата зала и пожелала да доведат болната дама, която щяла да намери изцеление благодарение на нейната кръв. Хората от замъка казали, че с готовност ще изпълнят желанието й, и тутакси се качили в стаята, където тя лежала. Като я видели, съратниците били направо поразени, защото лицето и било толкова разкривено, пъпчасало и набраздено с язвите на проказата, че на човек не оставало нищо друго, освен да се запита как е успявала да живее с подобна болка. С идването й те станали и я настанили да седне до тях. Дамата помолила младата госпожица да й даде онова, което й била обещала, и тя й отвърнала, че на драго сърце ще го стори. След това девойката наредила да донесат паницата, а когато това било изпълнено, тя оголила ръката си и отворила една от своите вени с помощта на малко островърхо и наточено като бръснач ножче. От нея веднага бликнала кръв. Девойката се прекръстила, помолила Господ Бог да е с нея и рекла на дамата: