— Сеньора, предстои ми да умра, за да получиш ти своето изцеление. Моля те, в името на Господ Бог, моли се за душата ми, защото виждам своя край.
Едва произнесла тези думи, и изгубила свяст поради голямата загуба на кръв. Паницата вече била пълна до краищата. Тримата приятели се завтекли да я придържат и спрели изтичащата й кръв. След като дълго останала в безсъзнание, най-сетне тя се свестила и щом усетила сили да говори, рекла на Персевал:
— Скъпи братко! Персевале! Умирам за спасението на тази госпожица. Моля те да не погребваш тялото ми в тази страна, а веднага щом предам Богу дух, да ме качиш на някой кораб в най-близкото пристанище и да ме пуснеш да се рея, накъдето съдбата ме поведе. Казвам ти също, че когато отидете в град Сараз, където сте длъжни да се озовете в Търсенето на Светия Граал, ще ме намерите там в подножието на кулата. Тогава бъдете така добри заради мен и моята чест да погребете тялото ми в Духовния дворец. Знаеш ли защо ви моля за това? Защото Галаад също ще почива там, а и ти — редом с него.
Облян в сълзи, Галаад приел да изпълни молбата й. Тогава тя се обърнала към тримата:
— Утре се разделете и нека всеки последва своя път, додето съдбата не ви събере у Ранения крал. Такава е волята на височайшия Господ Бог, Който ви я известява чрез мен, за да знаете какво да направите оттук насетне.
Всички й обещали, че ще така и ще сторят. Тогава тя помолила да получи своя Спасител. Тутакси бил повикан един свят отшелник, който живеел в малка горичка близо до замъка. Монахът побързал да дойде, защото нещата не търпели никакво отлагане. С идването си той се приближил до госпожицата, а тя протегнала ръцете си към своя Спасител и получила Тялото Господне с велико благоговение. Миг след това напуснала този свят, довеждайки тримата рицари до такава покруса и отчаяние, че не им било ясно дали някога ще получат дори малка утеха в непомерното си страдание.
Още същия ден дамата оздравяла, защото веднага след като била измита с кръвта на светото младо момиче, тя се пречистила и била изцелена от проказата, а кожата й, която дотогава била черна и отвратителна наглед, възвърнала предишната си хубост. Тримата съратници и всички обитатели на замъка били много радостни от това.
Предстояло обаче да се погрижат за тялото на девойката, както тя им била заръчала. Най-напред извадили вътрешностите и всичко останало, което подлежало на извличане от него. После го намазали с най-скъпите благовония на земята, сякаш било тяло на император. Сетне предприели всичко необходимо за построяването на кораб, а когато той бил готов, го покрили с най-разкошна копринена тъкан и поставили в него великолепно ложе. След като украсили кораба по възможно най-изящния начин, положили тялото на госпожицата върху ложето и пуснали величествения съд да плава сам по морето.
Боорт казал на Персевал, че съжалява, задето не поставил до тялото писмо, които да обяснява родословието на девойката, причината за смъртта й и всички изпитания, доведени с нейна помощ до успешен край, за да може, ако по волята на случайността корабът се озове в чуждестранен край, хората там да узнаят коя е тя.
— Уверявам те — отвърнал му Персевал, — че аз сложих до главата й писмо, което обяснява цялото й родословие, причината за нейната смърт и всички премеждия, достигнали до добър край благодарение на нейната помощ, така че ако се озове в чужда страна, хората там ще разберат коя е.
Галаад го похвалил, че е постъпил много добре:
— Сега, който и да намери тялото й — рекъл той, — ще му отдаде далеч повече почести, отколкото преди, защото ще е узнал истината за нейните добродетели и чистия й живот.
Всички обитатели на замъка останали на брега, докато можели да виждат в далечината платната на кораба. Повечето от тях горко плачели, спомняйки си за необикновеното благородство, проявено от младото момиче, жертвало се за изцелението на една дама от чужда непозната страна. Всички били единодушни, че никога друга девойка не била извършвала подобно нещо.
След като корабът се изгубил в морската шир, те се завърнали в замъка. Ала тримата рицари заявили, че никога повече няма да влязат в него от любов към девойката, която намерила там смъртта си. Затова останали отвън и поискали от обитателите на замъка да им приготвят конете и доспехите, което те и сторили.
Тримата тъкмо се били качили на конете и се канели да потеглят отново на път, когато небето притъмняло и се събрали гъсти облаци, пропити с дъжд. Приятелите се отправили към една крайпътна църквичка, влезли в нея, а конете си оставили отвън под близкия навес. Забелязали, че времето се влошава все повече и повече. Скоро загърмяло и затрещяло. Засвяткали мълнии, които започнали да се сипят върху замъка толкова начесто, колкото и дъждовните капки. Тази така необикновена буря продължила през целия ден и последствията били, че повече от половината му стени били съборени или повредени — нещо, което смаяло рицарите, защото изобщо не им се вярвало, че подобна стихия, дори да би вилняла цяла една година, би могла да разруши до такава степен един замък, както това станало с този, поне доколкото изглеждало отвън.