Сетне намерил в него кратък разказ за целия й живот, за начина, по който намерила смъртта си и за това, как тримата съратници Галаад, Боорт и Персевал по нареждане на Божия глас я загърнали в саван и положили върху ложето на кораба.
Знаейки вече истината, Ланселот се почувствал още по-щастлив отпреди. Особено доволен бил от това, че Боорт и Галаад са заедно. Оставил тогава писмото на предишното му място и се върнал при корабния борд. Помолил се от дън-душа на Господ Бог да направи така, че да намери отново своя син Галаад, преди Търсенето да е приключило, за да го види, да си поговори с него и да се порадва на присъствието му. Докато отправял към Господ своите молитви, Ланселот забелязал, че корабът се носи към древна скала, близо до която имало малка църквичка, а пред вратата й седял възрастен мъж с побелели коси.
Като се приближил на такова разстояние, че да може да се чува, Ланселот го поздравил, а той му отвърнал на поздрава с далеч по-бодър и силен глас, отколкото рицарят очаквал да чуе от него. Човекът се изправил на крака, пристъпил към кораба и като седнал на буца пръст, попитал Ланселот какво премеждие го води из тези краища, а рицарят му разказал цялата истина за своя живот и как съдбата го била довела до това място, където той, както му се струвало, никога не бил идвал.
Тогава старецът го попитал кой е и как се казва. Щом чул, че е Ланселот от Лак, той много се удивил как е съумял да се качи на кораба. След което попитал рицаря кой още е с него.
— Сеньор — отвърнал му Ланселот, — ела, ако искаш, да видиш сам.
Възрастният мъж тутакси се качил на кораба, където намерил мъртвата девойка и писмото. Прочел го той от игла до конец и след като се осведомил за онова, което се отнасяло до „Меча с удивителния портупей“, казал:
— Ха! Ланселоте, не мислех, че ще живея достатъчно дълго, за да узная името на този меч. Сега можеш да кажеш, че си бил ощетен от съдбата, понеже не си допринесъл за приключването на това благородно изпитание, което тези трима сърцати рицари са сторили, още повече, че имаше времена, когато хората те смятаха за по-доблестен от тях. Сега обаче е несъмнено и очевидно, че те са мъже добродетелни, предани на Бог и Истински рицари в по-голяма степен, отколкото някога си бил ти. Що се отнася до теб, каквото и да си правил преди, убеден съм, че ако занапред проявиш воля и се предпазиш да не допуснеш дори най-малкия смъртен грях, за да не се възправиш волю или неволю срещу своя Създател, ти би могъл все още да спечелиш милосърдие и покровителство от Оногова, у Когото е събрана цялата благодат и Който вече те е призовал да се върнеш на пътя на истината. Но разкажи ми как успя да се качиш на този кораб.
Ланселот му разказал и старецът му отвърнал, облян в сълзи:
— Ланселоте, знай, че Господ Бог ти е засвидетелствал Своята велика благосклонност, като те е поставил редом с тази тъй благородна и света девойка. Занапред полагай всички усилия да останеш чист в помислите и делата си, така че твоята непорочност да съответства на нейната целомъдреност: само по този начин ще можеш да останеш дълго край нея.
Рицарят обещал с цялото си сърце, че не ще извърши никога нищо, което би преценил като посегателство срещу своя Създател.
— А сега си върви, защото не бива да оставаш повече тук. Ако е рекъл Господ, ще пристигнеш точно навреме в кралския двор, в който копнееш да се озовеш.
— А ти, сеньор — попитал го Ланселот, — нима ще останеш тук?
— Да, защото така трябва да бъде.
Докато разговаряли, вятърът издул платната на кораба и той се отделил от скалите. Виждайки, че се отдалечават един от друг, двамата си пожелали взаимно Бог да е с тях, и старецът се запътил към своя параклис. Ала преди да напусне скалите, той приветствал рицаря, крещейки колкото му глас държи:
— Ланселоте! Воине на Иисус! В името на Господ Бог, не ме забравяй и помоли Истинския рицар Галаад, когото скоро ще срещнеш, да ме спомене в молитвите си към Господа, за да се смили Той над мен в Своето благо милосърдие!
Такъв бил зовът на възрастния мъж към Ланселот, който се почувствал неземно щастлив от току-що научената новина, че скоро ще се озове в компанията на Галаад. Приближил се тогава до борда на кораба, проснал се ничком върху лактите и коленете си, и отправил горещи молитви към Господ Бог да прояви отново великото Си милосърдие и да го отведе на място, където той, Ланселот, ще може да извърши добри и угодни Нему дела.