След Пасха, когато настъпва новото време, природата се раззеленява, горите се огласят от сладкопойните песни на птичките, възвестяващи началото на добрите годишни времена, а всичко се изпълва с несравнимо по-голяма радост, отколкото през останалите сезони — та точно през тези щастливи дни станало така, че в един миг, някъде около пладне, двамата пристигнали в покрайнините на някаква гора, пред която стоял кръст, и видели как от нея излиза рицар в бели доспехи. Той бил с разкошно снаряжение, а с дясната си ръка водел за юздата породист бял кон. Като видял пристаналия на брега кораб, рицарят се запътил към него по възможно най-бързия начин и с наближаването си поздравил в името на Всевишния намиращите се в него рицари. Сетне се обърнал към Галаад:
— Сеньор рицарю, достатъчно време прекара със своя баща. Слизай от кораба и се качвай на този породист бял кон. Потегляй натам, накъдето случаят те поведе, за да прекратиш най-сетне изпитанията, връхлитащи кралство Логрия.
Като чул тези думи, Галаад изтичал при баща си, прегърнал го много сърдечно и през сълзи му рекъл:
— Мили обични сеньор, не знам дали ще те видя отново някой ден. Пожелавам ти истинният Иисус Христос да е с теб и дано да те съхрани завинаги на Своя служба!
Двамата мъже не успели да сдържат сълзите си, а в мига, в който Галаад слизал от кораба, за да се качи на жребеца, се разнесъл глас, който им казал:
„Нека всеки да мисли единствено как да води праведен живот, защото не ще се видите никога повече до онзи страшен ден, в който Господ Бог ще отдаде всекиму според заслугите. Това ще бъде Съдният ден.“
При тези думи Ланселот, облян в сълзи, се обърнал към Галаад:
— Синко, понеже се разделям с теб завинаги, помоли се на Всевишния да бди над мен, за да Му служа праведно. Нека да ме закриля така, че да бъда Негов служител и земен, и духовен.
Галаад от своя страна му отвърнал:
— Сеньор, няма да има по-убедителна молитва пред Господ Бог от твоята собствена. Затова си спомняй за самия себе си.
Сетне двамата се разделили. Галаад навлязъл в гората. Вятър с необикновена сила издул платната на кораба и бързо отдалечил Ланселот от брега. Така той се озовал сам на кораба в компанията единствено на мъртвата девойка.
Цял месец прекарал рицарят в открито море. Сънят рядко го спохождал — повечето време прекарвал в бдение и молитви със сълзи на очи към Господ Бог да го отведе до място, където би могло да го осени знамение, свързано със Светия Граал.
Една вечер около полунощ корабът пристанал в подножието на прекрасен замък, добре разположен и укрепен с могъщи стени. В задната част на замъка имало порта, която гледала към морето и била отворена денем и нощем. От тази страна обитателите на замъка не били разположили стражи, защото два лъва, застанали един зад друг, пазели входа и ако човек искал да влезе през тази порта, трябвало непременно да мине покрай тях.
В часа, когато корабът акостирал на брега, на небето греела толкова ясна луна, че и наблизо, и надалеч всичко се виждало като на длан. В същия миг Ланселот дочул глас, който му казал:
„Слез от кораба и влез в този замък, където ще намериш голяма част от онова, което търсиш и което толкова копнееш да видиш.“
Като чул това, Ланселот се затичал към доспехите си, надянал ги и събрал всичко, което бил внесъл в него. Щом слязъл на земята, той се упътил към портата, натъкнал се на двата лъва и помислил, че битката с тях е неизбежна. Посегнал тогава към меча си, готов да се защитава. Ала тъкмо го бил изтеглил, когато погледнал нагоре и видял как от небето се спуска една горяща ръка, която го ударила толкова силно през дланта, че мечът отхвръкнал и паднал на земята. Разнесъл се глас, който му казал:
„Ха! Човеко с невзрачна вяра и мизерно упование! Защо се осланяш повече на собствената си ръка, отколкото на своя Създател? Ти си истински нещастник, защото не вярваш, че могъществото на Оногова, Комуто си дал обет да служиш, е по-силно от твоите жалки оръжия.“
Ланселот останал толкова смаян от тези думи и от понесения удар, че паднал на земята, зашеметен и замаян, изгубил представа ден ли е около него, или нощ. Ала след малко се изправил и рекъл:
— Скъпи Отче, Иисусе Христе, благодаря Ти и Те благославям, задето бе така милостив да ме възправиш от моите грехове. Сега виждам, че ме приемаш за Свой служител, тъй като ме упрекваш в слаба и недостатъчна вяра!