В следващия миг Ланселот вдигнал меча си и го прибрал в ножницата. На висок глас заявил, че от този ден насетне не ще го извади повече, а ще се уповава на помощта и закрилата на Господ Бог.
— Ако Му е угодно да умра, душата ми ще бъде спасена. Ако ли пък волята Му е да се отърва, това ще бъде изключителна чест за мен.
Прекръстил се Ланселот, пожелал си Бог да е с него, и се отправил към лъвовете. Те, виждайки го да се приближава, седнали и не дали и най-малкия знак, че искат да му сторят някакво зло. Преминал тогава покрай тях и се заизкачвал по главната улица, водеща към главното укрепление на замъка.
В замъка всички вече си били легнали, защото навярно минавало полунощ. Ланселот стигнал до стълбището пред входа и се изкачил по него, след което влязъл в голямата зала, както си бил в пълно бойно въоръжение. С озоваването си в нея той се огледал, но не видял нито мъж, нито жена, което силно го учудило, защото мислел, че един толкова прекрасен дворец и една толкова разкошна зала не остават никога без човешко присъствие. Ланселот продължил да крачи из двореца, заричайки се да броди, докато намери хора, които да му кажат къде е пристигнал, защото не знаел в коя страна се намира.
По някое време стигнал до стая, чиято врата била плътно затворена. Натиснал я той с ръка, мислейки, че ще успее да я отвори, но усилията му се оказали напразни. Напънал я с всички сили, но отново без успех. Тогава се заслушал и дочул самотен глас, който звучал толкова нежно, че навярно принадлежал по-скоро на същество духовно, а не смъртно. Сторило му се дори, че дочува думите:
„Слава, възхвала и чест на Теб, Небесни Отче!“
Щом чул произнесените от гласа думи, сърцето му било затрогнато и той коленичил пред стаята, убеден, че Светият Граал се намира в нея. От очите му потекли сълзи, а той промълвил:
— Преблаги Отче Иисусе Христе, ако някога съм извършил нещо, което Ти е допаднало и зарадвало, не ме унижавай в безмерното Си милосърдие дотам, че да не ми покажеш нищо от това, което съм тръгнал да търся с такава страст.
Едва произнесъл тези думи, и ето че вратата на стаята тръгнала да се отваря пред изумения поглед на Ланселот. Отвътре бликнала силна светлина, сякаш слънцето си било устроило в нея свое седалище. Струящата от стаята светлина огряла целия дом, сякаш всички свещи на света били запалени едновременно. При тази гледка Ланселот почувствал такава непомерна радост и такова огромно желание да види откъде произтича тя, че забравил за всичко останало. Запътил се към вратата на стаята и тъкмо се канел да влезе в нея, един глас му казал:
„Бягай, Ланселоте, не влизай вътре, защото не ти е позволено. Ако пренебрегнеш тази заповед и влезеш, ще се разкайваш горко за това.“
При тези думи Ланселот отстъпил, силно обезсърчен. Въпреки огромното си желание да влезе, той се въздържал да стори това, подчинявайки се на наложената му забрана.
Осмелил се само да погледне в стаята и видял върху сребърна маса Светия Граал, покрит с разкошно було от яркочервена коприна. Около него кръжал сонм ангели, обслужващи Светия съсъд, като едни носели сребърни кадилници и запалени свещи, а други — кръстове и украшения за олтара. Всички били заети, нямало дори един от тях, който да не върши някаква работа. Пред Светия съсъд седял възрастен мъж, облечен в свещенически одежди, който — по всичко изглеждало — се канел да отслужи тайнството в светата литургия. В мига, в който трябвало да вдигне Тялото Господне, на Ланселот му се сторило, че над ръцете му, във въздуха, се появили трима мъже, двама от които положили най-младия измежду тях в ръцете на свещеника. Той го държал с протегнати нагоре ръце, сякаш искал да го покаже на народа.
Наблюдавайки всичко това, Ланселот бил много изумен, защото виждал, че свещеникът изнемогва под тежестта на Оногова, Когото държал, и че всеки миг ще падне на земята. Тогава му се приискало да скочи и да му помогне, защото никой от останалите двама, намиращи се редом с него, нямал намерение да стори това. В огромното си желание да го подкрепи, той забравил за забраната, че не бива да влиза в тази стая.
С твърда стъпка той стигнал до вратата и рекъл:
— Скъпи Отче Иисусе Христе, нека не ми бъде зачетено в грях, нито в наказание или проклятие това, че искам да помогна на този свещеник, който очевидно е в нужда!
След което влязъл в стаята и се отправил към сребърната маса. В мига, в който се приближил към нея, усетил полъх от вятър, който му се сторил толкова жежък, сякаш бил примесен с огън. Този полъх го ударил в лицето с голяма мощ, поради което Ланселот си помислил, че то сигурно е цялото изгорено. Изведнъж се почувствал неспособен да направи и крачка повече, изгубил и зрение, и слух, и всякаква способност да се движи, дотам, че не можел да помръдне дори и един от членовете си. Тогава усетил много ръце, които го подхващат, разнасят го насам-натам във всички посоки и накрая го изхвърлят от стаята и го оставят да лежи вън от нея.