Този ден Ланселот прекарал в абатството, покрусен от смъртта на този храбър човек, когото много обичал и който неведнъж бил засвидетелствал своето уважение към него. На другия ден, още щом се стегнал и въоръжил, той яхнал коня си, пожелал на братята Бог да е с тях, и продължил по пътя си. Бродейки, накъдето го отведяла случайността, Ланселот стигнал до гробовете, над които стърчали мечове. Рицарят преминал, без да слиза от коня, между тях, огледал ги внимателно, след което се отдалечил.
Продължил той да препуска по своя път, докато не пристигнал в двора на крал Артур, където нямало човек, който да не го посрещне с голям възторг, защото всички копнеели да видят отново и него, и останалите му съратници, от които само малцина се били завърнали. Те пък не били постигнали нищо по време на Търсенето и се чувствали доста посрамени.
Ала сега разказът спира да говори за тях и се насочва отново към Галаад, сина на Ланселот от Лак.
Сбъдването
И тъй, разказът гласи, че след като се разделил с Ланселот, Галаад препускал доста дни, накъдето случаят го отвеждал, ту насочвайки го напред, ту карайки го да се върне по стъпките си, додето най-сетне не пристигнал в абатството, в което пребивавал крал Мордрен. Щом чул, че кралят от много години очаквал да се срещне с Добрия рицар, той решил да се види с него.
На другия ден, след утринната литургия, Галаад се насочил към мястото, където се намирал кралят. И тук се случило чудото: още щом се озовал при него, Мордрен, който много отдавна бил изгубил зрението и възможността да се придвижва, изведнъж — както била волята на Господ Бог — само с приближаването на Галаад прогледнал и пъргаво се надигнал, приседнал, след което казал на рицаря:
— Служителю Божи, Славни рицарю, чието пристигане очаквах толкова дълго, прегърни ме, дай ми да се опра на твоята гръд, за да си отида от този свят, поет от твоите ръце! Защото ти си по-чист и непорочен в сравнение с останалото рицарство, колкото по-бяло е цветчето на лилията, символизиращо девствеността, в сравнение с останалите цветя. Ти си лилията на непорочността, ти си истинска роза — цветето на добродетелта с багрите на огън, защото огънят на Светия Дух е в теб и моята плът, която беше съвсем остаряла и мъртва, е възвърнала сега своята младост и здрава жизненост.
При тези думи Галаад приседнал на ложето на краля, взел го в прегръдките си и го положил пред себе си, тъй като смятал, че възрастният човек има желание да си почине. Тогава той се наклонил към рицаря, прегърнал го през кръста, притиснал се към него и рекъл:
— Скъпи Отче Иисусе Христе, всичките ми желания се сбъднаха! Сега Те моля да дойдеш и да ме прибереш точно в това състояние, в което се намирам, защото не бих могъл да си отида от този свят на по-приятно и прелестно място от това. Защото в тъй дългоочакваната радост, която ме спохожда сега, за мен като че ли няма друго освен рози и лилии.
Едва изрекъл Мордрен тези думи, и станало очевидно, че Господ Бог е чул молитвата му, защото веднага предал дух на Оногова, Комуто тъй дълго бил служил, и умрял в ръцете на добродетелния Галаад. Като научили за това, монасите от абатството надошли да видят тялото му и със смайване забелязали, че раните, от които страдал в продължение на толкова години, били излекувани. Те сметнали това за истинско чудо, отдали на тялото му почестите, дължими на крал, и го погребали в абатството.
Галаад останал при тях пред следващите два дена, а на третия отпътувал оттам. Препускал в продължение на много дни, накъдето му видят очите, додето не пристигнал в Опасната гора и не намерил в нея „Извора, Бълбукащ с Големи Мехури“, за който се разказваше по-горе в преданието. Веднага щом си натопил ръката във водата, изгарящата й топлина изчезнала и това станало, защото той никога не бил притежавал в себе си разгорещеността на похотта. Новината, че водата се е изстудила, накарала местните хора да сметнат това за истинско чудо. Тогава изворът изгубил предишното си име и получил новото си название — „Изворът на Галаад“.
След като довел и това приключение до щастлив край, Галаад навлязъл в пределите на кралство Гор и стигнал до абатството, което Ланселот бил посещавал преди и в което бил намерил гроба на Галаад, крал на Хоселика и син на Йосиф Ариматейски62, както и този на Симеон.
С пристигането си Галаад надникнал в подземната гробница, намираща се под пода на църквата. Като видял гроба, в който горял необикновен огън, той попитал братята какво всъщност става под църквата.
62
Втори син на Йосиф Ариматейски и крал на Хоселика, бъдещия Уелс, предтеча на рицаря от Кръглата маса Ивен.