Върху челото на мъжа с епископските одежди се виждал следният надпис:
„Това е Йосафат, първият християнски епископ, когото Господ Бог лично посвети в сан в Духовния дворец на град Сараз.“
Рицарите добре разчитали буквите, но дълго се питали какъв е скритият смисъл на този надпис, защото Йосафат, за когото се споменавало в него, бил напуснал този свят преди повече от триста години. По някое време епископът се обърнал към тях, възкликвайки:
— Хей, рицари на Господ Бог, воини на Иисус Христос! Не се чудете, че ме виждате в този вид пред вас в присъствието на Светия съсъд, защото както му служех, докато бях земно същество, така му служа и сега, когато съм същество духовно.
Щом изрекъл тези думи, той се приближил до сребърната маса и се проснал на лакти и колене пред олтара. Дълго останал в това положение, но по някое време наострил слух и дочул как вратата на залата се отваря. Погледнал настрани, последван и от останалите присъстващи. Всички видели в нея да влизат ангелите, спуснали Йосафат от небето. Два от тях носели по една свещ, третият — парче яркочервена копринена тъкан, а четвъртият — копие, от чийто връх обилно се процеждали капки кръв и капели в съдина, която ангелът държал отдолу с другата си ръка. Първите два ангела поставили свещите върху масата, третият положил парчето плат до Светия съсъд, а четвъртият нагласил копието над Светия Граал така, че стичащата се от него кръв да капе в него. Щом приключили с тези действия, Йосафат станал и леко отместил копието от Светия съсъд, след което го покрил с парчето плат.
Сетне започнал, по всичко изглеждало, да отслужва литургия. Като стигнал донякъде в това богослужение, той извадил от Светия съсъд просфора с вид на хляб и в мига, в който я вдигнал нависоко, от небето слязло създание с образ на дете, чието лице било силно зачервено и пламтящо като огън. То проникнало в хляба така, че всички присъстващи в залата видели ясно как просфората възприела очертанията на човек от плът и кръв. Йосафат задълго я задържал високо вдигната, след което я върнал в Светия съсъд.
Щом свършил свещеническите си задължения по литургията, Йосафат се приближил към Галаад, целунал го и му казал да целуне на свой ред своите братя. Което той и сторил. Сетне Йосафат казал следното:
— Служители на Иисус, които сте преминали през много мъки и страдания, за да видите част от тайнствата на Светия съсъд, седнете на тази трапеза и ще бъдете заситени с най-святата и мечтана храна, която рицар е вкусвал когато и да било. Тя е дадена от ръката на вашия Спасител. Можете спокойно да твърдите, че е имало защо да страдате, защото днес ще получите върховното възнаграждение, получавано от рицар на този свят.
Едва изрекъл тези думи, Йосафат изчезнал сред тях, без някой да разбере какво е станало с него. Рицарите побързали да седнат на трапезата, смаяни и уплашени. Те плачели от вълнение, а лицата им били облени в сълзи. По някое време всички се вгледали внимателно в Светия съсъд и видели, че в него се е появил един напълно гол мъж, чиито ръце, нозе и тяло били целите окървавени. Той им проговорил:
— Мои рицари, Мои верни служители, Мои предани синове, които през земния си живот станахте същества духовни, които толкова Ме търсихте, че Аз не мога повече да се крия от вас. Време е вече да видите част от Моите тайни и Моите тайнства, защото направихте достатъчно, за да бъдете удостоени с място на Моята трапеза, на която от времето на Йосиф Ариматейски до днес не се е хранил нито един рицар. Що се отнася до останалите, те са получавали онова, което се дава на всички служители: или другояче казано, всички тукашни и редица други рицари са били възнаграждавани с духовната благодат на Светия съсъд, ала никога не са се оказвали пред самия съсъд, както сте сега вие. Получете сега и приемете Светата храна, която толкова силно сте желали и заради която сте понесли толкова страдания!
Тогава лично Той вдигнал Светия съсъд и се приближил към Галаад. Рицарят коленичил и мъжът му поднесъл Тялото на Спасителя. Галаад го приел с радост и молитвено сключени ръце. Същото сторил и всеки от останалите присъстващи и нямало измежду тях човек, който да не е убеден, че са му сложили в устата тази подобна на хляб просфора. Щом получили тази свещена храна — толкова сладка и чудодейна, че всички наслади, които човек можел да си представи в своето въображение, им изглеждали несравними с нея, — Онзи, Който ги бил заситил по този начин, рекъл на Галаад: