— Кажи ми, млади момко — попитала тя, — ти присъства ли там, когато това търсене бе оповестено?
— Да, господарке — отвърнал той.
— Ами монсеньор Говен? — продължила тя да разпитва. — Ами Ланселот от Лак? Те също ли се канят да участват?
— Със сигурност, госпожо — отговорил той. — Монсеньор Говен пръв положи клетва, последва го Ланселот, същото сториха и всички други, така че от рицарите на Кръглата маса не остана нито един, който да не се присъедини към тях.
Като чула тези думи, кралицата била обсебена от мисълта за Ланселот и била налегната от такава мъка, че почувствала как още малко, и ще умре. Колкото и да се мъчила, не съумяла да сдържи сълзите си, които бликнали от очите й, и чак след известно мълчание, по-безутешна от всички останали, смогнала да промълви:
— Много жалко! Много жалко! Това Търсене не ще бъде доведено до успешен край, без цената за това да е гибелта на не един или двама храбри мъже, щом толкова много от тях се включиха в начинанието. Чудя се единствено как Негово Величество кралят е допуснал подобно нещо, защото цветът на неговите барони ще се отправи на поход и тук, в двора, ще останат далеч по-малоценни рицари.
След което отново заплакала с горчиви сълзи, последвана от всички дами и госпожици от нейната свита.
Дворът изпаднал в смут от новината за заминаването на рицарите. Когато трапезите както в голямата зала, така и в покоите били раздигнати и дамите се събрали със своите кавалери, започнали нови излияния, защото всяка дама или госпожица, независимо дали била съпруга или приятелка, заявила на своя кавалер, че ще тръгне с него в предстоящото дирене на Граала. На неколцина не им трябвало много и щели тутакси да се съгласят, ако не била появата на един достопочтен старец, облечен в църковни одежди, който влязъл в залата веднага след вечерята. След като я прекосил и се озовал пред краля, той заговорил на висок глас, така че да могат всички да го чуят:
— Чуйте ме, сеньори рицари от Кръглата маса, заклели се да предприемете търсенето на Светия Граал. Чрез моята уста отшелникът Насциен повелява, щото никой участник в това Търсене да не повежда със себе си нито дама, нито госпожица, за да не изпадне в смъртен грях. И никой да не потегля на това премеждие, без да се е изповядал или без да е отишъл тепърва да стори това, понеже никой не бива да се посвещава на една тъй възвишена служба, без да се е освободил и пречистил от всички низости и всички смъртни грехове. Защото това Търсене не е търсене на земни блага, а трябва да се превърне в дирене както на великите тайнства на Господ Бог, така и на великите убежища на вярата, които нашият всевишен Господар ще разкрие на онзи благословен рицар, когото Той е избрал измежду всички останали земни рицари за Свой служител. Нему Той ще разкрие чудесата на Светия Граал, нему Той ще позволи да види онова, което никое земно сърце не би могло да си помисли, нито пък езикът на земен човек — да изрази.
Тези думи осуетили участието на съпругите или приятелките на рицарите в Търсенето, а кралят дал пищен прием на божия човек, по време на който се заел да го разпитва кой е и какъв е. Ала старецът не му доверил почти нищо за себе си, защото мислел за съвсем други неща.
Що се отнася до кралицата, тя отишла при Галаад, приседнала до него и започнала да го разпитва откъде е, от каква вяра е и от какво семейство произлиза. Той от своя страна отвърнал на почти всички въпроси като човек, който е посветен в нещата. Ала за това, че е син на Ланселот, не проронил и дума. Кралицата обаче, осмисляйки чутото, стигнала до убеждението, че той наистина е син на Ланселот и че е бил заченат от дъщерята на крал Пелес, за която тя неведнъж била слушала да се говори. Водена от желанието да чуе и научи от собствената му уста дали нещата наистина стоят така, тя го обсипала с въпроси за личността на баща му, ала той й отвърнал, че не е напълно уверен чий син всъщност е.
— О, сеньор — възкликнала тогава тя. — Ти криеш истината от мен! И защо постъпваш така? За Бога, не се срамувай да назовеш своя баща, защото той е най-прекрасният рицар на света и произхожда и по бащина, и по майчина линия от крале и кралици, от най-благородно потекло, каквото изобщо може да съществува, а и досега е имал славата на най-добрия рицар на света. Ето защо и ти би трябвало да надминеш всички рицари по земята. Да не говорим, че си приличате с него като две капки вода и сред нас едва ли съществува човек дотам глупав, че да не го разбере, стига само да пожелае да си даде сметка как стоят нещата.