Като чул това, младежът се почувствал крайно неловко, защото бил много срамежлив. Затова й отвърнал следното:
— Господарке, щом си толкова убедена кой е моят баща, ти би могла сама да ми го посочиш. Ако е този, за когото предполагам, ще приема твоите думи за истина, но ако не е, няма как да се съглася с тях, независимо какво ще ми кажеш.
— За Бога — възкликнала отново кралицата, — щом не искаш да ми съобщиш кой е, тогава аз ще ти го кажа! Онзи, който ти е дал живота, се нарича сеньор Ланселот от Лак — най-прекрасният, най-добрият и най-изисканият рицар на света, най-желаният от всички хора и най-обичаният от родените по наше време! Ето защо ми се струва, че не бива да криеш това нито от мен, нито от останалите, защото няма как да бъдеш син на по-доблестен мъж и по-велик рицар.
— Сеньора — промълвил тогава младежът, — след като си наясно с истината, защо е необходимо и аз да я потвърждавам? Нали всички ще я научат, когато й дойде времето!
Дълго разговаряли кралицата и Галаад — чак додето се свечерило. А когато настъпил часът за лягане, кралят отвел Галаад в своите покои и го устроил да спи на собственото си ложе в знак на почит и уважение, след което отишъл и той да си легне. Същото сторили Ланселот и останалите барони от кралския двор.
През тази нощ кралят се чувствал много нерадостен. Не го напускала мисълта за тези доблестни мъже, които той толкова обичал, но които на сутринта трябвало да го напуснат и да се запилеят в скитане по места, от които — той бил напълно убеден — нямало да се върнат скоро. Плашела го не толкова мисълта, че ще трябва дълго да ги чака. Голямата болка в сърцето му идвала най-вече от опасението, че голяма част от рицарите ще изпогине по време на това Търсене. Именно то пораждало голямата му покруса.
Същата мъка и същите размисли гнетели благородните барони не само в кралския дворец, но и в цялото кралство Логрия. И когато Господ решил да вдигне тъмата, за да настъпи денят, рицарите, чиито мисли били заети със същите тревоги, станали до един, за да се облекат и приготвят.
На разсъмване кралят също се надигнал от леглото си и след като се натъкмил, слязъл в стаята, където се намирали монсеньор Говен и Ланселот. Нощта и двамата прекарали в една и съща стая. Виждайки още с влизането, че двамата са облечени и готови да отидат на утринната литургия, и изпитвайки към тях толкова голяма обич, сякаш били произлезли от собствената му плът, той се втурнал към тях, за да ги поздрави, а те се изправили, за да го посрещнат, приветствайки го с „добре дошъл“. Той обаче им дал знак да седнат по местата си и се настанил до тях, след което се втренчил в монсеньор Говен и му казал:
— Говен, Говен, предаде ме ти! Това, което си дал досега на моя двор, не може да се сравнява с това, което сега ще му отнемеш, защото оттук насетне той никога не ще се радва на честта да е дом на такава благородна компания, на толкова храбри рицари, колкото са тези, от които твоето начинание е на път да ме лиши. И все пак не ми е толкова мъчно за тях, колкото за вас двамата, защото съм ви обичал с цялата любов, която един човек може да изпитва към друг, и това не е отскоро, а откакто открих огромните добродетели, които притежавате.
Като изрекъл тези думи, кралят се смълчал, потънал в нерадостен размисъл, от който по лицето му се търкулнали няколко сълзи, а двамата му събеседници, нажалени и те до немай-къде, не посмели да проронят и дума, виждайки колко му е мъчно. Дълго останал той така, унесен в мислите си, а когато проговорил отново, думите му зазвучали с истинска горест:
— Боже мой! Мислех си, че никога няма да се разделя с тази дружина, която самата съдба ми бе изпратила.
Замълчал за кратко, а сетне продължил:
— Ланселоте, Ланселоте! В името на клетвата, която ни свързва, те моля да ми помогнеш със съвет дали да взема едно решение.
— Господарю — веднага се отзовал Ланселот, — готов съм. Само ми кажи как да го сторя.
— Иска ми се да отменя това Търсене — рекъл кралят, — стига това някак си да е възможно.
— Господарю — отвърнал му Ланселот, — толкова много доблестни мъже пред очите ми се заклеха да вземат участие в това Търсене, че не мога да си представя как и на каква цена биха пожелали да се откажат от него, защото всички до един ще извършат клетвопрестъпление, а онзи, който реши да изиска от тях подобно нещо, ще си навлече обвинението в неимоверно вероломство.